Отклонения от нормата, открити при изследване на функциите на бъбреците МКБ R94.4

Бъбреците са едни от най-важните органи, отговорни за поддържанеъо на хомеостазата в организма. Те притежават голям функционален резерв и трябва да е засегнат повече от 50 % от бъбречния паренхим, за да настъпят смущения в тяхната функция. Затова органичното увреждане на бъбреците не е идентично с функционалното увреждане в клиничен аспект. По тези причини няма пълно прикритие между лабараторните данни за органично засягане на бъбреците и бъбречните функционални проби.

Бъбреците имат много биологични функции и на тази база са разработени методи за функционална оценка, като най-голямо значение имат пробите, които се основават на смущения в главната бъбречна функция- очистването на кръвта (депурацията) и на смущенията в тяхната концентрационна и разредителна способност.

Към методите за изследване на депуративната функция на бъбреците се отнасят:

-          изследване на остатъчноазотните тела в кръвта;

-          екскреционни проби след обременяване с различни вещества;

-          хеморенални показатели, клирънсови методи и

-          радиоизотопни методи.

Освен тези методи, съществуват и други с помощта на които се определят функциите на бъбреците:

-          методи, базиращи се на функцията на бъбреците за регулиране постоянството на кръвта (алкално-киселинно равновесие, осмотично налягане и йонен състав);

-          методи за изследване на обменни (синтетични) функции, ендокринните функции и участието на бъбреците в регулацията на артериалното налягане.

Бъбрекът е орган с немалко функции, затова паренхимните бъбречни увреди, поради засягането на различни органи и системи, могат да имат различна клинична картина (остеопатия, анемия, хипертония, уремия и др.). Поради това при всеки конкретен случай трябва да се подхожда индивидуално по отношение на функционалните изследвания.