Отклонения от нормата, открити при провеждане на функционални изследвания на централната нервна система МКБ R94.0

Електроенцефалографията е метод с помощта на който се изследва мозъчната електрична активност.

Мозъчната електрична активност, регистрирана от всяка двойка електроди на ЕЕГ апарата, е резултат на локалните потенциални разлики на сумарните колебания на постсинаптичните потенциали на коровите неврони, достигнали до повърхността на скалпа. Те се регистрират на ЕЕГ като непрекъсната последователност от вълни с различни характеристики.

Вълните в ЕЕГ се преценяват според тяхната честота, амплитуда, форма, ритмичност, повторяемост, пространствено разпределение и реактивност. ЕЕГ вълните се подразделят според честотната си характеристика на делта- под 4Hz, тета- от 4 до 7 Hz, алфа- от 8 до 13 Hz, бета от 14 до 40 Hz и гама над 40 Hz. Доминиращите вълни в ЕЕГ на един здрав, зрял индивид са от алфа диапазона, като са синусоидални, ритмични, с амплитуден максимум париетоокципитално. При около 25 % от здравите лица преобладават вълните от бета диапазона.

Нормалната ЕЕГ се променя с развитието и съзряването на индивида от раждането до инволюцията на структурата и функциите на мозъка в напренала старческа възраст.

Абнормалната ЕЕГ се характеризира със специфични ЕЕГ патерни, които могат да се регистрират от обширни пространства и се отчитат като генерализирани, или да са локализирани над определена част от главата се отчитат като фокални.

Генерализираната асинхронна бавновълнова активност е съставена от делта и/или тета вълни. Появява се в резултат на механични и други въздействия, на нарушаването на кръвообращението и метаболизма на клетките на мозъчната кора.

Фокалната бавновълнова активност се регистрира при структурно корово и/или подкорово увреждане в изолираната или по-общирна област на мозъчната хемисфера. Установява се при тумори, абсцеси, кисти в голямомозъчните хемисфери, в острата и хроничнат афаза на мозъните инсулти, след травматични контузионни лезии, след неврохирургични интервенции и др.

Стойността на една гранична между нормалната и абнормна ЕЕГ находка винаги трябва да се преценява в контекста на предполагаемото или доказано заболяване или състояние и провежданото лечение.