Отклонения от нормата, открити при изследване на препарати от храносмилателните органи и коремната кухина МКБ R85

Лабораторни изследвания

В тесен смисъл под лабораторни изследвания се разбира изследването на кръвни показатели в урина. В по-широк смисъл към лабораторните и биохимични (наричани още клинико - химични) изследвания се отнасят редица биохимични показатели, които характеризират белтъчната, въглехидратната и мастната обмяна, промяната в електролитното равновесие, ензими и редица други специфични изследвания.
Задължително първото изследване на лабораторните показатели включва определяне на хемоглобин, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и изследване на урина.

• СУЕ: Ускорена СУЕ се установява при неопластични и възпалителни процеси, засягащи храносмилателната система;

• Изследване на урина: При гастроентерологичните заболявания урината се изследва рутинно за относително тегло, белтък, захар, уробилиноген, билирубин и седимент. При съмнение за заболяване на панкреаса се изследва и амилазата в урината;

• Изследване на хемоглобин и фактори на кръвосъсирването: При хронични паренхимни чернодробни заболявания, при холестаза и при консумативна коагулопатия (при карцином или сепсис) намаляват факторите на кръвосъсирването (протромбинов индекс, фибриноген и др.). Тромбоцитоза се установява при туморни процеси и тежки възпалителни заболявания (улцерозен колит, болест на Крон). Нормохромна или хипохромна анемия с намаление на серумното желязо се установява при кръвоизливи на храносмилателния тракт или при напреднали карциноми.

• Имунологични изследвания: Появата на специфични антитела в организма се използва за доказване на редица инфекциозни заболявания - коремен тиф, салмонелози, дизентерия, вирусни инфекции и др. При вирусния хепатит се използват широк спектър от антигени с диагностично значение. Ехинококозата се доказва с помощта на кожно - сенсибилизационни проби, имунофлуоресценция, пасивна хемаглутинация и реакция свързване на комплемента.

За диагностика на чернодробния рак се използва определянето на алфа-фетопротеина, който е гликопротеин и се увеличава в серума при първичен рак на черния дроб. Карциноембрионалният антиген е също гликопротеин, който се установява в серума на болни с малигнени тумори. CA 9-19 е високоспецифичен антигенен маркер, нарастващ при малигнени процеси в панкреаса, жлъчните пътища и червата. Като туморни маркери при рак на панкреаса напоследък се използват и CA 12-5 и DU-PAN-2.

• Изследване на стомашния сок: Стомашния сок представлява смес от разтвор на солна киселина, алкални компоненти, преглътната слюнка и рефлуктирал дуоденален сок.

Изследване на стомашната секреция на гладно - това изследване е от значение за клиничната практика.

Нормално количеството на стомашния сок на гладно не надвишава 50 мл и е с неутрална или леко кисела реакция. Стойности на pH на стомашния сок под 7 изключват пернициозна анемия. Висока концентрация на солната киселина в стомашния сок на гладно се установява при язва на дуоденума и при синдрома на Zollinger-Elison. За да се получи реална представа за количеството на париеталните клетки и максималните възможности на секреция, се използва максимално стимулиране с пентагастрин. Ако след максималната стимулация не се установява солна киселина, говори се за ахлорхидрия, ако стойностите са от 0 до 10 mmol/h се означава като хипохлорхидрия, ако стойностите са от 10 до 40 mmol/h като нормохлорхидрия. Стойностите над 40 mmol/h се означават като хиперхлорхидрия.

• Лабораторни изследвания при заболявания на панкреаса. Стойността на амилазата в кръвта се увеличава от 3 до 12 часа след клиничното начало на острия панкреатит, като достига максимума си след 20-30 часа. Нормализирането й под 300 I/l настъпва най-рано след 1 до 4 дни.

Екстремно високи са стойностите на ензима в асцитната и плевралната течност. При тежки панкреатити стойностите на амилазата не корелират с тежестта на заболяването. При остър панкреатит може да се установи хипергликемия и глюкозурия. Кръвната картина при остър панкреатит показва често хемоконцентрация вследствие на голямата загуба на течности от некротизиралата жлеза и отока, както и левкоцитоза, тромбоцитоза, силно ускорено СУЕ.