Лабораторно потвърждаване на вируса на човешкия имунодефицит [HIV] МКБ R75

Диагнозата на HIV-1 инфекция почива на клинични и епидемиологични данни. Окончателното й потвърждаване се основава на вирусологични, серологични и молекулярно-биологични тестове.

Основното диагностично предизвикателство при пациентите с HIV-1 инфекция е доказването й през най-ранните и безсимптомни стадии на заболяването. Ранната диагноза е от значение за откриване на носителите и за предприемане на ефективни мерки по отношение на техните поведенчески навици.

Това са пациенти с повишен риск по отношение на инфекцията като: хетеросексуални мъже, лица с анамнеза за интравенозна употреба на наркотици, жени с промиксуитет или, които имат бисексуални партнъори, хора с анамнеза за честа смяна на сексуалните партнъори и небезопасен секс, анамнеза за кръвопреливане или с професионален риск.

За доказване и проследяване на HIV-инфекцията се използват различни тестове. Инфекцията може да се открие още след 1-та седмица от заразяването чрез доказване на антигена р24 (ELISA, Western blot) и/или с помощта на ДНК-амплификационни тестове от типа на PCR. Изолирането на вируса не е лесно и се извършва в специализирани вирусологични лабаратории.

За първично откриване на вируса, както и при потвърдителните тестове се използват методи за търсене на специфични антитела. На по-късни етапи се провеждат и количествени анализи (определяне на вирусния товар в плазмата).

При получаване на положителен резултат тестът трябва да се повтори с нова кръвна проба. Положителният за HIV резултат (ELISA + Western blot) доказва, че даден индивид е носител на вируса и е потенциален източник на инфекция за други. Този резултат обаче не означава, че лицето е болно или че ще развие СПИН.

От своя страна отрицателният за HIV резултат (ELISA + Western blot) доказва липса на анти-HIV антитела в момента на изследването, но не доказва категорично, че този индивид не е бил в контакт с вируца (подобен резултат може да се получи в т.нар. „прозоръчен период на инфекцията”).

Поради гореизложеното, от особено значение е интерпретацията на получаваните резултати да се извършва от специалисти.

HIV-инфекцията при новордени може да се изключи след 2-кратно отрицателни резултати по PCR, проведени 1-3 месеца след раждането и повторени 2-4 месеца по-късно.

HIV-инфекция трябва да се подозира при болни с необясними лимфопения, анемия, неутропения или идиопатична тромбоцитопения. В тези случаи епидемиологичните данни за поведение с повишен риск са ценни.