Ускорено утаяване на еритроцитите МКБ R70.0

СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) определя стабилността на кръвната суспенсия от еритроцити, поставени в строго вертикален съд.

Ускорено утаяване на еритроцитите се наблюдава при някои физиологични състояния- при бременни жени (след третия месец) и остава повишена около три седмици след раждането. Най-вероятно се дължи на увеличения обем плазма, повишеното съдържание на глобулините и холестерола и понижението на калция. Ускорено утаяване на еритроцитите може да се забележи при по-продължително гладуване, при прием на суха храна, на някои лекарствени вещества (контрацептиви, ваксини и др.).

Ускорено утаяване на еритроцитите се наблюдава при всички състояния, съпровождащи се с възпаление, деструкция на съединителната тъкан, тъканни некрози, малигнени процеси и имунни нарушения. Особено силно се повишава СУЕ при гнойни процеси и септични състояния. Заболяванията на бъбреците често се съпровождат с ускорено утаяване. Активният ревматизъм се съпровожда винаги с ускорено утаяване на еритроцитите. При инфаркта на миокарда СУЕ се повишава след 2-4 денонощия от началото на заболяването и се задържа дълго. Паренхимните увреждания на черния дроб се характеризират с различно по степен увеличение на СУЕ. При колагенозите СУЕ почти винаги е ускорена (системен лупус еритематодес, възлест периартериит, ревматоиден артрит, склеродермия, дерматомиозит и др.). Болестите на обмяната на веществата (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.) се съпровождат най-често с ускорено СУЕ, което е успоредно с интоксикацията и разпада на тъкани. При анемии степента на ускорение зависи от бройката на еритроцитите, от промените във формата и големината им, хемоглобиновия пълнеж и др. Тя е особено повишена при макроцитни и хемолитични анемии.