Хипотермия, несвързана с ниска температура на околната среда МКБ R68.0

Хипотермия, несвързана с ниска температура на околната среда е състояние, което се характеризира със спадане на телесната температура, под необходимата за нормалното протичане на обмяната на веществата и функциите на тялото, т.е. спадане на телесната температура под 35 ° C. Хипотермията е обратното състояние на хипертермията.

Нормалната телесна температура на тялото е при възрастни е 35-37 ° C. Всяка температура на тялото по-ниска от 35 ° C се определя като хипотермия. Тя се разделя на четири различни степени: лека 32-35 ° C; умерена 28-32 ° C, тежка, 20-28 ° C и дълбока хипотермия с телесна температура по-ниска от 20 ° C.

Причини за възникване на хипотермия, несвързана с ниска температура на околната среда, могат да бъдат хипогликемия, хронични заболявания (хипотиреоидизъм), злоупотреба с наркотици, тежка травма, консумация на алкохол и други.

Признаците и симптомите на хипотермията зависят от нейната тежест. Симптомите на лека хипотермия могат да бъдат неясни и да протекат с възбуждане на симпатиковата нервна система (треперене, хипертония, тахикардия, тахипнея и вазоконстрикция). Това са всички физиологични реакции за запазване на топлината. Студената диуреза, умствено объркване, както и чернодробна дисфункция могат също да присъстват. Хипергликемия може да присъства, тъй като консумация на глюкоза от клетките и секрецията на инсулин, както намалението и чувствителността на тъкани към инсулин, могат да бъдат затъпени. Активиране на симпатикуса води до освобождава глюкоза от черния дроб. В много случаи обаче, особено при алкохолици, хипогликемията е по-често срещано явление.

По-нататъшното понижаване на телесната температура при умерената хипотермия, води до усилване на треперенето. Нарушената мускулна координация става видима. Движенията стават бавни и трудни, придружени от нарушено темпо и леко объркване. Повърхностните кръвоносни съдове се свиват допълнително, тъй като тялото фокусира оставащите ресурси за отопление на жизненоважните органи. Жертвата става бледа. Устните, ушите, пръстите на ръцете и краката могат да посинеят.

При тежката хипотермия, следствие силното понижаване на телесната температурата сърдечна честота, дихателна честота и кръвното налягане намаляват. Започват да се появяват трудности при говорене, забавено мислене и амнезия. Засегнатата кожа става синя и подпухнала, мускулната координация става много лоша, ходенето става почти невъзможно и човек проявява непоследователно и ирационално поведение. Пулсът и дишането намаляват значително, но може да се наблюдават и камерна тахикардия или предсърдно мъждене. Основните органи преустановяват действието си и настъпва клинична смърт. Поради намаляване на клетъчната активност в етап 3 на хипотермията, мозъчната смърт настъпва по-бавно.

Лечението на хипотермията цели да възстанови нормалната телесна температура. След овладяване на причината, довела до възникване на хипотермия, се прибягва до затопляне на тялото. Затоплянето може да бъде пасивно или активно, външно или вътрешно. Пасивното външно затопляне се състои в използването сухи дрехи и преместването на даден индивид в топла среда. При пасивното външно затопляне се използва способността на организма да генерира топлина. То се препоръчва за пациенти, които са с лека хипотермия. Активното външно затопляне, е свързано с прилагането на устройства за затопляне. Хипотермията, понякога, може да се лекува чрез поставяне на бутилка с топла вода в мишниците или слабините. Препоръчва се при умерена хипотермия. Активното вътрешно затопляне включва използването на интравенозни затоплени течности, напълване на телесните кухини с затоплени течности ( гръдния кош, перитонеална кухина, стомаха или пикочния мехур). При много тежка хипотермия, може да се използва машина за екстракорпорално затопляне.