Дисфазия и афазия МКБ R47.0

Афазията представлява загуба или увреждане на способността да се създава езикова продукция.

Страда езиковото ниво, прилагането на семантичните и граматичните правила на езика, но и на сигнализиран текст и на неезикови форми на комуникация (жест, мимика, ритъм, ударение, рисунка). Най-често афазията се съчетава с речева агнозия (чиста глухота за думи)- трудности в диференцирането и идентификацията на речеви звуци (фонеми), на буквени знаци, графеми (алексия), или с вербална апраксия - затруднена артикулация на серии от фонеми. Честотата на афазиите е 4/1000 жители.

Различават се следните видове афазия:

• Моторна (нарушена е способността за говорене при запазена способност за разбиране на чуждата реч). Дължи се на органично поражение на мозъка;

• Сензорна (загуба на способността да се разбира значението на думите при запазен слух);

• Синтактична (неспособност да се подреждат думите в последователности);

• Жаргонофазия (всички използвани думи са неологизми, които се повтарят с различна интонация и модулация);

• Глобална афазия (съчетание на моторна и сензорна афазия).

Причина за възникването на афазии на първо място са мозъчно - съдовите заболявания. Класическите афатични синдроми са най-ясно изразени при исхемичните инсулти. Срещат се също при тумори, абсцеси, черепно - мозъчни травми, менингоенцефалити.

Първичната прогресивна афазия е рядък невродегенеративен синдром, характеризиращ се с бавно прогресиращи нарушения на езика в късна възраст, поради фокална атрофия на кората в лявата фронтотемпорална област.