Калиев дисбаланс у новородено МКБ P74.3

Калият е основният вътреклетъчен катион, повече от 95-98% от общото количество калий се намира във вътреклетъчното пространство, предимно в мускулите. Калиевият дисбаланс у новороденото включва състояние на хипо- или хиперкалиемия. Хиперкалиемия се наблюдава, когато калиевата серумна концентрация е по-висока от съответните референтни стойности. За възрастните референтните граници са 3.5-5.5 mEq / L. Горната граница може да бъде значително по-висока при млади или недоносени бебета, по-висока от 6.5 mEq / L.

Хиперкалиемията е много сериозно електролитно нарушение, тъй като може да доведе до сърдечна аритмия. Причините за нейната поява са:

• увредена бъбречна функция;
• заболявания на надбъбречните жлези;
• клетъчен разпад;
• лечение с някои медикаменти.

При бъбречни заболявания може да се наблюдава хиперкалиемия, тъй като нормално калият се екскретира от бъбреците, но при нарушаване на тяхната функция, се затруднява отделянето му.

Клиничните прояви на хиперкалиемията могат да включват:

• гадене;
• повръщане;
• мускулна слабост;
• в по-тежките случаи се наблюдава забавяне на сърдечния ритъм до спиране на сърцето в диастола.

Хипокалиемията е състояние, което се характеризира с недостатъчно количество калий. Основната причина е повишената загуба на калий от организма: най-вече от чревния тракт при повръщане, диария. Калий може да се загуби и чрез бъбреците, например при употреба на диуретични медикаменти.

Клиничните прояви са от страна на мускулите и сърдечната дейност. Може да се наблюдава:

• учестена дихателна и сърдечна дейност;
• мускулната слабост;
• в редки случаи парализа;
• потиснати до липсващи сухожилни рефлекси;
• сериозни нарушения на сърдечния ритъм.

Диагнозата калиев дисбаланс у новородено се поставя на базата на клиничните прояви, кръвни изследвания за определяне концентрацията на калия и ЕКГ.

Лечението на хипокалиемията е заместително и включва прилагане на калиев хлорид. Той се въвежда бавно, тъй като бързото му прилагане може да доведе до тахикардия. При хиперкалиемия се прилагат:

• добра рехидратация;
• спиране на медикаментите, които увеличават калиевата концентрация;
• диуретици, за да се увеличи отделянето на калия.