Преходен неонатален хипертиреоидизъм МКБ P72.1

Хипертиреоидизмът е заболяване, при което щитовидната жлеза синтезира и секретира повишено количество тиреоидни хормони. Тиреотоксикозата е по-широко използвано понятие, което също се характеризира с наднормена концентрация на тиреоидни хормони в серума, но те са в резултат не само на тиреоидни заболявания, а и на други причини като внос на тиреоидни хормони с храната или с медикаменти и други.

Хипертиреоидизмът при новородените се среща по-рядко в сравнение с хипотиреоидизма. Той може да бъде вроден или придобит. Причините за появата му могат да бъдат различни:

• дифузна токсична гуша;
• новородено от майка с Базедова болест;
• токсичен аденом;
• тумор, който секретира тиреоидни стимулатори;
• тиреоидит.

Вроденият хипертиреоидизъм се явява обикновено при новородени от майки с Базедова болест. Най-често се нарича преходен неонатален хипертиреоидизъм. Може да бъде бързопреходен, преминаващ след няколко седмици или да се задържи по-дълго време – за около 6 месеца.

Характерно за новородените с тиреотоксикоза е, че се раждат обикновено с ниско тегло и микроцефалия. Първите симптоми се появяват още първите няколко дни след раждането и включват:

• хиперактивност;
• повишен апетит без да наддават на тегло;
• тахикардия;
• тахипнея;
• екзофталм (изпъкване на очните ябълки);
• изпотяване;
• влажна кожа.

Други симптоми, които могат да се наблюдават, но не са задължителни, са:

• повръщане;
• чести изхождания;
• хепатоспленомеалия ;
• жълтеница;
• наличие на гуша (при големи размери може да причини респираторен дистрес);
• сърдечна недостатъчност;
• нарушен сън.

Хипертиреоидизмът може да бъде и придобит. Най-честата причина е Базедовата болест. Това заболяване е имуномедиирано и е резултат от производството на тироид-стимулиращ имуноглобулини от стимулирани лимфоцити. Тези имуноглобулини се свързват с тироид-стимулиращ хормон (TSH) рецептор, което стимулира разрастването на щитовидната жлеза и производството на хормони от нея.

Новородените могат да имат нарушена имунна толерантност, което води до развитието на специфични антитела, насочени срещу различни антигени. Щитовидната жлеза се увеличава поради постоянната TSH рецепторна стимулация, присъствието на активирани Т-лимфоцити и плазматични клетки. Щитовидната жлеза често е твърда, с жилава консистенция, която се напипва.

Клиничната симптоматика не се различава от тази при вродения хипертиреоидизъм. Най-чувствителни към повишените серумни нива на тиреоидните хормони са сърдечно-съдовата, нервната и мускулната система на новороденото.

Диагнозата преходен неонатален хипертиреоидизъм се поставя чрез клиничните прояви и изследване на Т3, Т4, TSH. При леките форми е трудно поставянето на диагнозата. Определящи са хормоналните изследвания. При тиреотоксикоза се установяват:

• високи стойности Т3 и Т4 (респ. FT3 и FT4)
• нисък TSH

Лечението е насочено към облекчаване на симптомите и намаляване на производството на щитовидните хормони. Прилагат се антитиреоидни медикаменти, терапия с радиоактивен йод и оперативно лечение, ако консервативното не даде резултат. Терапията на преходния неонатален хипертиреоидизъм е с Methizol 0,5-1мг/кг/дневно в два или три приема. В тежките случаи се прилагат бета-блокери (Propanolol 2,5-10 мг/кг/дневно в три или четири приема).