Остра бъбречна недостатъчност след раждането МКБ O90.4

Остра бъбречна недостатъчност след раждането представлява състояние, което се среща относително рядко.

Към остра бъбречна недостатъчност след раждането принадлежи хепаторенален синдром съпровождащ раждането.

Хепаторенален синдром е обратимо състояние, което по своята същност представлява функционална бъбречна недостатъчност, която се дължи на намаляване на кръвотока и гломерулната филтрация при наличие на чернодробна патология.

Причини за остра бъбречна недостатъчност след раждането могат да бъдат:

Хемодинамични нарушения портална хипертония, артериална вазодилатация, малък ефективен кръвен обем.

Различни чернодробни заболявания и чернодробни увреждания причинени от заболявания проявяващи се по време на бременността.

Разграничават се два вида хепаторенален синдром:

• Тип І- характеризира се с това, че бъбречната недостатъчност прогресира за по-малко от две седмици, креатининът нараства двукратно - над 220 mmol/l.
• Тип ІІ- характеризира се с това, че бъбречната недостатъчност прогресира бавно, креатининът нараства около 135 mmol/l.

Клиничната картина при остра бъбречна недостатъчност след раждането (хепаторенален синдром) се характеризира с:

• Наличие на остра прогресираща бъбречна недостатъчност - Олигурия се наблюдава в 80-100 % от случаите на хепаторенален синдром.
• Чернодробна недостатъчност.
• Липса на установими причини за бъбречна недостатъчност.
• Липса на подобрение при увеличаване на интравазалния обем, олигурия, уринен осмолалитет надвишаващ плазмения и натрий в урината под 10mEq/l.

При болните с хепаторенален синдром могат да се наблюдават още асцит, хипотония, жълтеница и енцефалопатия. Обикновено бъбречна недостатъчност се развива успоредно с влошаване на чернодробната функция.

Диференциалната диагноза е необходимо да бъде направена между функционална и органична бъбречна недостатъчност.

Лечението при остра бъбречна недостатъчност след раждането не е лесна задача и се изразява в общи грижи и консервативна терапия. 

Прогнозата зависи от чернодробната функция. Смъртността е много висока - до 95% и обикновено се дължи на чернодробна недостатъчност или кървене.