Емболия с амниотична течност МКБ O88.1

Емболия с амниотична течност се среща рядко, но е едно от най-тежките усложнения, които могат да се наблюдават при бременност.

В повечето случаи емболията с амниотичната течност завършва фатално.

Честотата на амниотичната емболия е в широки граници от 1/8000 до 1/80 000 раждания, средно 1 към 20 000 раждания.

Необходими са няколко условия за развитие на амниотична емболия: нарушена цялост на амниона и хориона, отворени маточни вени и налягане в матката, достатъчно да може да вкара околоплодната течност във венозната система на жената.

Амниална емболия се наблюдава най-често по-време на раждане, когато има известно отлепване на плацентата или високо пукане на околоплодния мехур.

Амниотичната течност може да навлезе във вените през съдовете на плацентарното място и на различни разкъсвания на матката или шийката. Когато главата е добре прилегнала към шийката на матката, се създава определено вътрематочно налягане, достатъчно за да изтласка амниотична течност в съдовете на жената и да се развие амниотична емболия.

След като навлезе в съдовете, околоплодната течност носи освен части от фетален произход и биологично активни събстанции, като хистамин, тромбопластин, серотонин, простагландини.

Първият орган, до който може да достигне амниотичната течност, са белите дробове. Ако течността е богата на формени елементи, се получава истинска емболизация, т.е. запушва се съд. Настъпването на емболизация в белите дробове, съчетано с действието на биологично активни вещества, води до развитие на артериолен и бронхоспазъм, които допълнително утежняват ефекта на емболизацията.

Настъпва белодробна хипертония, десностранна сърдечна недостатъчност, белодробен оток и като резултат – хипоксия. Повишава се централното венозно налягане, спада минутният сърдечен обем, последван от спадане на артериалното налягане и колапс.

Клиниката на емболията с амниотична течност се проявява най-често до 48-мия час след започване на раждането.

Внезапно настъпва респираторен дистрес с развитие на задух, ускорено дишане, цианоза, кашлица и прояви на белодробен оток. Настъпилата хипоксия води до разстройство на съзнанието с гърчове и кома.

Следващото нарушение, което настъпва, е в кръвосъсирването. Развива се синдром на дисеминирана интравазална недостатъчност. Образуват се тромби както в белите дробове, така и в останалата част от тялото с развитие на различни органни увреждания.

Като резултат настъпва силно кръвотечение от матката и разкъсаните места, което не може да бъде спряно. Коагулопатиите в половината случаи са причина за смъртен изход при амниотична емболия.

Диагнозата емболия с амниотична течност се поставя на базата на клиничната картина и някои допълнителни изследвания – ЕКГ, алкално-киселинно равновесие, рентгенография на белите дробове, измерване на централното венозно налягане.

Диагнозата амниална емболия се доказва чрез установяване на части от фетален произход – мекониум, верникс, лануго.

Акушерската емболия трябва да се разграничава от някои други състояния, като белодробна емболия от друг произход, сърдечна недостатъчност, синдром на Менделсон, въздушна емболия, еклампсия, руптура на матката.

Терапията при амниална емболия трябва да започне веднага след поява на първите белези. В острата фаза се провеждат интензивни реанимационни мероприятия. Акушерското поведение цели бързо завършване на раждането според конкретните условия чрез цезарово сечение или форцепс.