Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Бременност, раждане и послеродов период Родоразрешаване Родоразрешаване при едноплодна бременност чрез използване на друг акушерски способ Седалищна екстракция

Седалищна екстракция МКБ O83.0

Седалищна екстракция МКБ O83.0 - изображение

Седалищното предлежание e прдлежание, което се характеризира с това, че най-голямата и твърда част на плода - главата, се ражда последна.

Седалищното предлежание се среща по-често от главичното към края на втория и началото на третия семестър.

Честотата на седалищното предлежание варира в рамките на 3-4% от всички раждания.

Причините за установяването на плод в седалищно предлежание могат да бъдат:

  • Прекомерно разтягане на предна коремна стена.
  • Хидрамнион.
  • Многоплодна бременност.
  • Аномалии на плода (хидроцефалия, аненцефалия).
  • Маточни анолаии (седловидна матка, двурога матка, наличие на маточен септум).
  • Тумори на матката (миома).
  • Аномалии засягащи пъпната връв (къса или дълга пъпна връв).
  • Тумори на плода.
  • Аномалии на таза.
  • Неправилно положение на плацентата.

При седалищно предлежание в хода на раждането акушерът трябва да е готов да завърши раждането с цезарово сечение, мануална помощ или мануална екстракция на плода.

Акушерът трябва да бъде неотлъчно до бремeнната още в момента на врязването на седалището.

След като се изроди плода до долния ръб на предна скапула, главата на плода навлиза в малкия таз и пъпната връв остава притисната между стените на таза и главата на плода т.е между две костни повърхности, поради което кръвотока към плода се влошава значително.

В този момент е необходима акушерска намеса и ускоряване на родилния процес, чрез методите на мануална помощ или мануална екстракция.

При намесата на лекаря е необходимо да не допусне гърбът на плода да не се извие назад (към опашната кост).

Като цяло темпото на протичане на раждане е относително бавно до раждането на върха на предната скапула, относително бързо до раждането на устата, след което относително бавно се ражда темето.

По време на седалищната екстракция се различават мануална помощ и мануална екстракция.

В практиката се използват следните методи за мануална помощ при седалищно предлежание: метод на Цьовянов, Брахт, Мюлер, класически метод, метод за освобождаване на главата по Морисо.

Най-физиологичен е методът на Цьовянов, а най-ефикасен, но и най-травматичен е класическият метод.

Екстракцията на главата с форцепс е крайна мярка и се препоръчва при обърнато напред лице.

Мануалната помощ се нарича още мануална полуекстракция, а мануалната екстракция пълна екстракция.

Поради високата смъртност на плода екстракцията на плода трябва да се извърши само като продължение на друга акушерска манипулация – вътрешни верзио и при остро настъпил дистрес на плода.

Перинаталната смърт при плода варира между 3-10 % при доносени деца и до 50 %при недоносени.

Необходими условия за извършване на седалищна екстракция са:

  • Наличие на пълно разширение на цервикалния канал.
  • Наличие на съвместимост между таза и плода.
  • Обща упойка.
  • По време на седалищната екстракция асистента трябва да упражнява умерен натиск, за да не се получи замятане на ръцете или дефлексия на главата на плода.

В хода на раждането при седалищното предлежане атропин или друг спазмолитик, трябва да се прилагат венозно в последната фаза на периода на изгонване.

При неправилното, грубо и преждевременно манипулиране на плода е възможно да се получат тежки разкъсвания на мекия родов канал, разкъсване на матката и тризмус на шийката.

Често при седалищна екстракция се наблюдават и травматични увреждания на плода като:

  • Мозъчен кръвоизлив.
  • Разкъсване на органи.
  • Счупване на кости.
  • Разкъсване на гениталиите.
  • Парези и парализи на различни нерви и плексуси.

При наближаване на термина на раждане в седалищно предлежание, е необходимо да се даде компетентната оценка по кой път да се извърши раждането – вагинално, първично секцио цезарея.

Това става чрез преценка на състоянието, големината и предлежанието на плода с помощта на ултразвукова диагностика.

Бременността не трябва да се преносва.

За преносена бременност се смята такава, при която бременността продължава над 42 гестационни седмици.

При започване на раждане плода не трябва да страда. Стимулацията на родилната дейност се извършва само в периода на изгонването. Околоплодният мехур не се разкъсва преди пълно разширение. Раждането се извършва от двама акушери в присъствието на анестезиолог-реаниматор и неонатолог.

4.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО