Налагане на среден форцепс МКБ O81.1

Форцепсът представлява инструмент, който напълно замества силата на маточните контракции и служи за залавяне, извличане, а при необходимост за частична ротация на главата на плода.

Налагане на среден форцепс се среща сравнително рядко.

Налагане на среден форцепс се прилага в случаите когато главата на плода се намира под интерспиналната линия.

Стреловидният шев (на главата на плода) се намира в правия диаметър, налице е завършване на ротация на главата на плода.

Съществуват определени показания за налагане на среден форцепс , които могат да бъдат както от страна на майката, така и от страна на плода.

Показания при майката:

• Родова слабост, в следствие на която главата на плода се задържа по-продължително време в една и съща плоскост на таза и раждането не напредва.
• Прееклампсия.
• Наличие на белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
• Очни заболявания, при които има повишен риск от отлепване на ретината.
• Тежки нервно – психични разтройства.
• Силни кръвотечения от екстрагенитален произход (епистаксис – кръвотечение от носа, хемоптое – кръвохрак).

Показания при плода:

• Интраутеринен дистрес.
• Пролапс на пъпна връв.
• Разкъсване на vasa praevia.
• Неправилни предлежания на главата на плода.
• Неуспешна мануална екстракция на главата на плода при раждане в седалищно предлежание.

Условия, за налагане на форцепс са:

• Главата на плода трябва да е навлязла в таза.
• Пълно разширение на цервикалния канал и ретрахирана над предлежащата част шийка на матката.
• Разкъсан околоплоден мехур и оголена глава от ципите на плацентата.

Противопоказания за налагане на нисък изходящ форцепс:

• Липса на условия за пролагане на форцепс.
• Риск от руптура на матката.
• Парциално или тотално предлежание на плацентата.
• Неправилни, патологични предлежания, при които раждане на жив доносен плод е невъзможно.
• Уродства на плода.

За предпочитане е интервенцията се извършва под анестезия.

Основни моменти при налагане на среден форцепс:

• Външно ориентиране на сключения форцепс.
• Въвеждане и поставяне на лъжиците при прав форцепс.
• Сключване на форцепса.
• Подсигурително туширане.
• Пробна тракция.
• Тракция и екстракция на главата на плода.
• Сваляне на лъжиците.

При въвеждане на форцепса е възможно да настъпят увреждания на майката и плода. Възникват травматични увреждания със засягане на мекия и костния родилен път и органите в малкия таз.

Най-чести са разкъсванията на вулвата, перинеума и влагалището.

По-тежките усложнения се характеризират с разкъсвания, на маточната шийка и матката, фрактури на симфизата, засягане на седалищно – тазовия нервен сплит и други.

След интервенцията в пуерпериалния период майката е застрашена от хеморагия, инфекции, тромбоемболия.

Уврежданията за плода могат да бъдат леки, които се изразяват в отпечатъци на лъжиците по кожата на главата на плода или по-тежки, изразяващи се в вътрешномозъчни кръвоизливи, откъсване на меки части, фрактури на черепа, парализи и парези на лицевите и шийните нерви.

Родоразширението на чрез форцепс все повече се измества от цезарово сечение, което е по-малко травмиращо.