Налагане на нисък [изходящ] форцепс МКБ O81.0

Форцепсът (forceps, акушерски щипки) е инструмент за залавяне, извличане, а при необходимост за частична ротация на главата на плода. Форцепсът замества напълно силата на маточните контракции.

Налагане на нисък изходящ форцепс се среща сравнително рядко.

Нисък или изходящ форцепс се прилага в случаите когато главата на плода се намира в тазовото дъно или на изхода на таза.

Стреловидният шев (на главата на плода) се намира в правия диаметър, налице е завършване на ротация на главата на плода.

Нисък изходящ форцепс се използва за извличане на плода, когато това е необходимо.

Различават се следните видове форцепс:

• форцепс на Simpson – Braun.
• форцепс на Naegele.
• паралелен форцепс на Shute.

Съществуват определени показания за налагане на нисък изходящ форцепс, които могат да бъдат както от страна на майката, така и от страна на плода.

Показания при майката:

• Родова слабост, която въпреки стимулацията главата на плода се задържа по-продължително време в една и съща плоскост на таза и раждането се удължава (протрахира).
• Тежки късни токсикози на бременността (повишено кръвно налягане, протеинурия – белтък в урината, отоци след 20 г.с.).
• Сърдечно-съдови и белодробни заболявания.
• Очни заболявания с повишен риск от отлепване на ретината (тежка миопия – късогледство, глаукома, дегенеративни изменения).
• Тежки нервно – психични разтройства.
• Силни кръвотечения от екстрагенитален (извън гениталите) произход (епистаксис – кръвотечение от носа, хемоптое – кръвохрак).

Показания при плода:

• Интраутеринен дистрес.
• Пролапс на пъпна връв.
• Разкъсване на vasa praevia (акушерско усложнение, при което съдовете на пъпната връв преминават пред отвора на цервикалния канал).
• Неправилни предлежания на главата на плода.
• Неуспешна мануална екстракция на главата на плода при раждане в седалищно предлежание.

Условия, за налагане на нисък изходящ форцепс са:

• Главата на плода трябва да е навлязла в таза.

• Пълно разширение на цервикалния канал и ретрахирана над предлежащата част шийка на матката;

• Разкъсан околоплоден мехур и оголена глава от ципите на плацентата.

Противопоказания за налагане на нисък изходящ форцепс:

• Липса на условия за пролагане на форцепс.
• Заплашваща руптура (разкъсване) на матката.
• Парциално или тотално предлежание на плацентата.
• Неправилни предлежания, при които раждане на жив доносен плод е невъзможно.
• Уродства на плода (хидроцефал - състояние, причинено от акумулиране на абнормно голямо количество церебро–спинална течност).

Интервенцията се извършва под анестезия, за предпочитане е венозна анестезия, но по преценка на лекаря се прилага перинеално или пудендално обезболяване.

Основни моменти при налагане на нисък изходящ форцепс:

• Външно ориентиране на сключения форцепс.
• Въвеждане и поставяне на лъжиците при прав форцепс.
• Сключване на форцепса.
• Подсигурително туширане.
• Пробна тракция.
• Тракция и екстракция на главата на плода.
• Сваляне на лъжиците.

Възможно е да настъпят увреждания на майката и плода при въвеждане на форцепс. Възникват травматични увреждания със засягане на мекия и костния родилен път и органите в малкия таз при майката.

Най-чести са разкъсвания на вулва, перинеум, влагалище. Наблюдават се разкъсвания на шийката на матката и фрактури на симфизата и сакроилиачните стави, засягане на седалищно – тазовия нервен сплит, руптура на матката.

В след оперативния период майката е застрашена от хеморагия, инфекции, тромбоемболия.

Уврежданията на плода са леки отпечатъци на лъжиците по кожата на главата на плода, вътрешномозъчни кръвоизливи, откъсване на меки части, фрактури на черепа, парализи и парези на лицевите и шийните нерви.

Родоразширението на чрез форцепс все повече се измества от цезарово сечение, което е по-малко травмиращо.