Неуспешна медикаментозна индукция на раждането МКБ O61.0

Медикаментозната индукция на раждането се изразява в предизвикване на раждането посредством различни методики, преди да се е отключила спонтанна родова дейност.

Неуспешната индукция на раждането се характеризира с отсъствието маточни контракции или наличието на неефективни такива, които не водят до промени и разширение в маточната шийка, поради което раждане не настъпва.

Към неуспешна медикаментозна индукция на раждането принадлежат:

• Неуспешна индукция на раждането с окситоцин.
• Неуспешна индукция на раждането с простагландини.

Медикаментозната индукция на раждането се осъществява с утерокинетични препарати.

Това са окситоцинови и простагландинови препарати, които индуцират и стимулират ритмичните маточни контракции. Използват се поради техния дивергентен ефект, мощно утерокинетично действие и обратен “отпускащ” ефект върху цервикса,което води до омекване и дилатация на маточната шийка.

Установено е, че окситоцинът води до освобождаване на PGF2alfa чрез стимулиране на рецептори в децидуалния слой на матката. Като агонист на фосфолипазните рецептори чрез активиране на фосфолипаза С PGF2alfa води до покачване на цитозолната концентрация на Са йони, участващи в мускулната контракция.

За медиментозна индукция на раждането посредством простагландини се използват простагландин F2-alpha; простагландин E2 и простагландин E1.

Предимствата на простагландините пред окситоцина е, че те оказват значително влияние върху маточната шийка, което се изразява в скъсяване, омекване и разширение.

Основната цел и задача при медикаментозната индукция на раждането е да възникнат маточни контракции, които да доведат до скъсяване, разширение на маточната шийка и последващо вагинално раждане.

Показания за медикаментозна индукция на раждането са хипертония по време на бременност, преносеност, вродени аномалии на плода, диабет, преждевременно пукнат околоплоден мехур, различни заболявания, които могат да се влошат по време на бременността.

Противопоказания за медикаментозна индукция на раждането могат да бъдат свръхчувствителност към медикамента или някоя от съставките му, тежки сърдечносъдови заболявания, установяването на неправилни предлежания на плода, наличие на активен генитален херпес, установяване на пролабиране на пъпната връв, предлежаща плацента, фетално страдание и много други.

Преди медикаментозната индукция на раждането лекарят трябва да е запознат с гестационния срок на бременността и гестационната възраст на плода, неговото предлежание, състояние и приблизителната му телесна маса, статуса (състояние на маточната шийка - сакрализирана или центрирана, скъсена в % или изгладена, липса или наличие на разширение в см), размери и форма на таза на бременната, възможности за завършване на раждането посредством абдоминално родоразрешение.

Неуспешната медикаментозна индукция на раждането може да се дължи на наличие на много неблагоприятен статус, неправилна употреба, дозиране или предозиране на медикаментите, рязко влошаване на състоянието на плода, наличие на едър плод, който става причина за пелвео-фетална диспропорция, значително влошаване на състоянието при налично придружаващо бременността заболяване и други.