Медицински грижи за майката при hydrops fetalis МКБ O36.2

Медицински грижи за майката при hidrops fetalis са от изключително важно значение поради повишен риск за състоянието на плода.

Феталния хидропс невинаги е свързан с изоимунизация.

Той представлява състояние, което се характеризира с абнормно натрупване на течност в две или повече от извън съдовите пространства.

Трябва да се има предвид, че смъртността при фетален хидропс е висока и поради това медицинските грижи за майката при hidrops fetalis са задължителни.

Съществуват множество съвременни проучвания чрез, които се установява наличието на фактори, различни от изоимунната хемолитична болест, които могат да доведат до хидропс на плода или да са свързани с неговата поява.

В тези случаи се говори за не имунен хидропс.

Етиологичните фактори на феталния неимунен хидпопс могат да бъдат представени като:

• Хромозомни и генетични аномалии.
• Сърдечно-съдови вродени заболявания като аортна стеноза или инсуфициенция, коарктация на аортата, аневризма и други.
• Аномалии засягащи гръдния кош.
• Инфекциозни заболявания като цитомегаловирус, херпес, сифилис, аденовирус, ретровирус и други.
• Идиопатични - не може да се установи конкретната причина за възникването на хирдропса.

Медицински грижи за майката при hidrops fetalis са от огромно значение.

Патофизиологичният механизъм на феталния хидропс се изразява в несъответствието между произвежданата интерстициална течност и връщането й в лимфната система.

Новороденото и неговия организъм са податливи на излив и събиране на течност в интерстициалното пространство, защото има повишена пропускливостта на капилярите.

При неимунния фетален хидропс в резултат на настъпилия оток в плеврите, белите дробове не могат да работят ефективно вследствие на което се понижава нивото на кислорода в кръвта.

Вследствие на хипоксията, в организма на новороденото се активират компенсаторни механизми, които целят повишаване и поддържане на нормални стойности на кислорода в кръвта, като това става чрез централизирана перфузия на жизненоважни органи като сърце, мозък, бъбреци.

Компенсаторните механизми от своя страна също усложняват феталния хидропс като формират порочен кръг изразяващ се в повишава се венозното налягане, което довежда до повишен излив на течност в интерстициалното пространство.

Диагностицирането на хидропса става за първи път ехографски по време на първия или втория триместър на бременността.

Медицински грижи за майката при hidrops fetalis се изразяват в хоспитализация на бременната извършване на множество изследвания и предоперативни консултации, в случай, че се наложи спешно оперативно родоразрешение.

Трябва да се имат предвид всички заболявания, които могат да доведат до неимунен хидропс при плода.

При установяването на вродено заболяване или инфекция е необходимо щателно разясняване на майката за състоянието на плода и всички рискове свързани с него.