Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи МКБ O07.5

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи е едно от срещаните усложнения, което може да се наблюдава при всички видове аборт

Причината за това тежко състояние са задържани части от плодния сак в матката, които в последствие се инфектират или нарушаване на целоста на маточнита стена при извършването на оперативната процедура. В началото възпалителния процес е предимно в матката, но в последствие се разпространява към другите тазови органи или инфекцията може да премине в тежък генерализиран процес.

Инфекция на родовия канал и тазовите органи включва ендометрит, оофорит, параметрит, салпингит, салпингооофорит, пелвиоперитонит, сепсис, септичен шок, септцемия.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва ендометрит.

Ендометрит представлява остро възпаление на ендометриума възниква, което възниксва най-често в следродилния период или след аборт. Заболяването може да се представи като локален възпалителен процес или да проникне в дълбочина и да се разпространи или прояви като ендомиометрит.

Причинителите могат да бъдат както аеробни така и анаеробни микроорганизми. Заболяването се проявява в рамките на първата седмица след процедурата.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с неразположение, адинамия, повишена температура. Кухината на матката е изпълнена със серет с неприятна миризма, който в последствие добива гноевиден вид. Матката е болезнена при палпация.

Лабораторните изследвания  насочват към възпалителен процес налице е левкоцитоза, ускорено СУЕ, олевяване. Ако не се предприемат лечебни мерки е възможно процеса да се разспространи и генерализира.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания, изследвания секрет.

Лечението на заболяването е характерно и специфично. Извършва се кюретаж и се прилагат антибиотични средства според причинителя.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва оофорит.

Оофорит представлява възпалително заболяване, при което се засягат яйчниците. Често заболяването се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката.

Причинителите могат да бъдат както аеробни така и анаеробни микроорганизми. 

Самостоятелно, заболяването се среща рядко. Най-често освен яйчниците се засягат едновременно и маточните тръби салпингооофорит. Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Заболяването може да се представи като локален възпалителен процес или да се разпространи.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с адинамия, повишава се температурата.

Често заболяването се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката поради, което при палпациятя тя може да бъде болезнена. Яйчниците се увеличени по размери и силно болезнени, може да се наблюдава перитонеално дразнене.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. При обхващане и на тръбите от възпалителния процес често се образува обща формация тубо-овариален абсцес. В случай че антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва салпингит.

Салпингит представлява възпалително заболяване, при което се засягат маточните тръби. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от яйчниците или матката.

Причинителите могат да бъдат аеробни или анаеробни микроорганизми.

Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Клиничната картина на заболяването включва неразположение, адинамия, повишена температурата. Налице е налична серозно-гнойна или гнойна колекция в тръбите. Това води до увеличаване на техните размери, което се визуализира ехографски. Тръбите представят уплътнени формации, които са болезнени при палпация.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания (левкоцитоза, ускорено СУЕ, олевяване).

Лечението включва приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. При усложнения се образува обща формация, която може да се превърне в тубо-овариален абсцес поради което понякога може да с е премине към оперативна интервенция.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва салпингооофорит.

Салпингооофорит е възпалително заболяване, при което се засягат както маточните тръби  така и яйчниците. Обикновено процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката.  Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Причинителите могат да бъдат, както аеробни така и анаеробни микроорганизми.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с неразположение, адинамия, повишена температурата, втрисане. Засягането на тръбите и яйчниците от възпалителния процес често води до образуване на обща възпалителна формация тубо-овариален абсцес. Серозно-гнойната или гнойна колекция във формацията води до увеличаване на нейните размери, което се визуализира ехографски. При палпация формацията се представят като уплътнена болезнена структура в някоя от двете половини на малкия таз.

При тежък възпалителен процес може да се наблюдава перитонеално дразнене (гадене и повръщане), дефанс, Блумберг.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. В случай че антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва параметрит.

Параметрит е възпалително заболяване, при което възпалителния процес преминава извън матката и придатъците й и обхваща околната съединителна тъкан.

Процесът се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката или аднексите. Според локализацията на процеса се различават преден, заден, левостранен и дясностранен параметрит.

При това заболяване се засягат и органите, които се намират в близост до възпалителния процес, най-вече пикочен мехур и дебело черво, които значително участват в клиничната симптоматика. При тежък възпалителен процес заболяването може да засегне и бъбреците.

Клиничната картина на заболяването включва неразположение и адинамия, повишава се температурата, който може да достигне стойности от 39-40 C, ускорява се пулса. Наблюдават се симптоми от засегнатите от възпалителния процес намиращи се в близост органи (ректум и мехур). При изследване се установява наличие на уплътнен инфилтрат обикновено с неясни граници.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, лабораторните изследвания (левкоцитоза, ускорено СУЕ, олевяване).

Лечението се изразява в постелен режим, физиотерапия, пълноценно хранене приложение на антибиотични средства и всички мерки по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване при тежко състояние може да се прибегне към евакуация на съдържимото.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва пелвеоперитонит.

Пелвеоперитонит е възпалително заболяване, което се храктеризира с наличен възпалителния процес засягащ тазовите органи и тазовия перитонеум.

Заболяване най-често е последствие от възпалителен процес засягащ матката, яйчниците или параметриума. Друга причина за възникването на това сериозно заболяване е перфорация на матката при прекъсването на бременността.

При запазени защитни сили на организма заболяването се ограничава в малкия таз като се образува бариера за инфекцията от оментум и черва. Характерно за заболяването е формирането на интраперитонеален абсцес.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с рязко влошаване на състоянието на пациента, при който се наблюдава симптоматика характерна за ендометрит или салпингооофорит. Налице е тежка адинамия, силно намалена физическа активност и висока температура. Пулсът е значително ускорен.

Други характерни симптоми са затруднена дефекация, мускулен дефанс, бедна палпаторна находка.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, параклиничните изследвания.

Лечението на заболяването не е лесна задача. Прилагат се антибиотични средства в зависимост от причинителя, а при необходимост може да се прибегне и към оперативна интервенция.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва сепсис.

Сипсис е генерализирано заболяване, което се характеризира с нахлуване на микроорганизми в кръвното русло при налично първично огнище.Заболяването се характеризира с постоянно навлизане микроорганизмив кръвообращението.

Заболяването включва септицемия.

Септицемията представлява остро много тежко септично състояние, което се характеризира с обхващането на целия организъм и наличие на микроорганизми в кръвообращението.

Заболяванетоможе да се развие след един известен период, но е възможно да настъпи и мълниеносно.

Клиничната картина е много тежка и включва отпадналост, безпокойство, абнормно висока температура със стойности 40 С, ускорен пулс над 160 уд/мин, лицето има страдащ вид, очите са блестящи, устните са напукани, езикът обложен.

Дишането е учестено и повърхностно, настъпва чернодробна и бъбречна недостатъчност.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението се провежда по принципа на извънредно тежките възпалителни заболявания.

Прогнозата на това тежко заболяване е сериозна и не е много оптимистична.

Друг и неуточнен неуспешен опит за аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва септичен шок.

Септичен шок представлява сериозно състояние, което настъпва поради намален приток на кислород и хранителни вещества към тъканите, поради инфекция, която може да бъде локална или генерализирана.

Септичният шоков синдром може да причини отказ във функциите на много органи с последваща смърт. Смъртността от токсичен шоков синдром е около 25% до 50%.

В повечето случаи септичен шок се развива от ендотоксини, продуцирано от отрицателни по Грам бактерии.

Клиничната картина включва ниско кръвно налягане, тахипнея (учестено дишане, над 20 пъти в минута), наличие на сепсис, симптоми на пневмония, рентгенография на гръден кош, други лабораторни изследвания, потвърждаващи наличието на инфекции, развитие на бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението включва прилагане на антибоитици и мерки, подпомагащи функционирането на засегнатите органи.