Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи МКБ O07.0

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи е едно от срещаните усложнения, които могат да се наблюдават при изкуствен аборт.

Изкуствен аборт включва в себе си аборт по желание, аборт по медицински показания (терапевтичен аборт) и криминален аборт.

Терапевтичен аборт или аборт по медицински показания се изразява в прекъсване на бременността в срок до 20 гестационна седмица или след този срок, в случай че съществуват състояния застрашаващи живота на жената. Преценката за прекъсването на бременността се осъществява от комисия от няколко лекари специалисти подбрани в зависимост от заболяването на бременната или от патологията, която засяга плода.

Едно от срещаните усложнения след терапевтичен аборт е инфекцията на родовия канал и тазовите органи. По своята същност това може да бъде много тежко усложнение, което застрашава пряко живота на бременната жена.

Причината за това състояние е най-често задържани, останали части от плодния сак в матката, които в последствие се инфектират или нарушаване на целоста на матката при извършване на процедурата. В началото възпалителния процес е съсредоточен предимно в матката, но в последствие процеса може да се разпространи и към другите тазови органи или инфекцията да премине в генерализиран процес.

Възпалителните промени, които могат да се наблюдават вследствие на неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи могат да засягат различни органи, като в зависимост от това различаваме ендометрит, оофорит, параметрит, салпингит, салпингооофорит, пелвиоперитонит, сепсис, септичен шок, септцемия.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва ендометрит.

Заболяването може да се представи като локален възпалителен процес или да проникне в дълбочина и да се разпространи.

Може да се причини от аеробни или анаеробни микроорганизми.

Клиничната картина на заболяването е характерна. Обикновено заболяването се проявява в рамките на първата седмица след процедурата.

Наблюдава се общо неразположение и адинамия, повишава се температурата. Кухината на матката се изпълва със серет с неприятна миризма, който в последствие добива гноевиден вид и започва да се отделя. Матката е болезнена при палпация. Лабораторните изследвания свидетелстват за възпалителен процес. Ако не се предприемат лечебни мерки е възможно процеса да се разспространи и генерализира.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания, изследвания секрет.

Лечението се осъществява в извършването на кюретаж и приложение на антибиотични средства според причинителя.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва оофорит.

Оофорит представлява заболяване, което се характеризира с възпалителен процес засягащ яйчниците. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката.

Може да се причини от аеробни или анаеробни микроорганизми.

Обикновено заболяването рядко се среща изолирано като най-често освен яйчниците се засягат едновременно и маточните тръби салпингооофорит. Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Заболяването може да се представи като локален възпалителен процес или да се разпространи.

Клиничната картина на заболяването е характерна. Наблюдава се общо неразположение и адинамия, повишава се температурата. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката поради, което тя може да бъде болезнена при палпация. Яйчниците се увеличени по размери и силно болезнени при палпация. При тежък възпалителен процес може да се наблюдава перитонеално дразнене (гадене и повръщане).

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. При обхващане и на тръбите от възпалителния процес често се образува обща формация тубо-овариален абсцес. В случай че антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва салпингит.

Салпингит представлява заболяване, което се характеризира с възпалителен процес засягащ маточните тръби. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката.

Заболяването може да се причини, както от аеробни така и от анаеробни микроорганизми.

Обикновено заболяването рядко се среща изолирано като най-често освен маточните тръби се засягат едновременно и яйчниците - салпингооофорит, при което нерядко се образува обща формация. Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Клиничната картина на заболяването е характерна. Наблюдава се общо неразположение и адинамия, повишава се температурата. Събирането на серозно-гнойна или гнойна колекция в тръбите води до увеличаване на техните размери, което се визуализира ехографски. При палпация тръбите се представят като уплътнени болезнени формации.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. При обхващане и на яйчниците от възпалителния процес често се образува обща формация, която може да се превърне в тубо-овариален абсцес. В случай че антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва салпингооофорит.

Салпингооофорит представлява възпалително заболяване, при което се засягат маточните тръби и яйчниците. Често процеса се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката.  Заболяването може да се пренесе по съседство, по хематогенен или лимфогенен път.

Причинителите могат да бъдат, както аеробни така и анаеробни микроорганизми.

Клиничната картина на заболяването е характерна. Наблюдава се общо неразположение и адинамия, повишава се температурата. При обхващане на тръбите и яйчниците от възпалителния процес често се образува обща възпалителна формация, която в последствие може да се превърне в тубо-овариален абсцес. Събирането на серозно-гнойна или гнойна колекция във формацията води до увеличаване на нейните размери, което се визуализира ехографски. При палпация формацията се представят като уплътнена болезнена структура.

При тежък възпалителен процес може да се наблюдава перитонеално дразнене (гадене и повръщане), дефанс, Блумберг.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, ехографията, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване. В случай че антибиотичното лечение е неефективно може да се премине и към оперативна интервенция.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва параметрит.

Параметрит представлява възпалително заболяване, при което възпалителния процес преминава извън матката и придатъците й и обхваща околната съединителна тъкан.

Процесът обикновено се предхожда от възпалителен процес изхождащ от матката и аднексите.

В зависимост от локализацията на процеса се различават преден, заден, левостранен и дясностранен параметрит.

При това заболяване се засягат и органите, които се намират в близост до възпалителния процес, най-вече пикочен мехур и дебело черво. При тежък възпалителен процес заболяването може да засегне и бъбреците.

Клиничната картина на заболяването е характерна. Наблюдава се общо неразположение и адинамия, повишава се температурата, който може да достигне стойности от 39-40 C, ускорява се пулса. Наблюдават се симптоми от засегнатите от възпалителния процес намиращи се в близост органи (ректум и мехур). При изследване се установява наличие на уплътнен инфилтрат обикновено с неясни граници.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, лабораторните изследвания.

Лечението се изразява в постелен режим, пълноценно хранене приложение на антибиотични средства според причинителя по правилата за лечение на тежко възпалително заболяване при тежко състояние може да се прибегне към евакуация на съдържимото. Може да се провежда физиотерапия.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва пелвеоперитонит.

Пелвеоперитонит представлява възпалително заболяване, при което възпалителния процес се намира върху тазовите органи и тазовия перитонеум.

Това заболяване е обикновено последствие от възпалителен процес засягащ матката, яйчниците или параметриума. Друга причина за възникването на това сериозно заболяване е перфорация на матката при прекъсването на бременността.

При запазени защитни сили на организма заболяването се ограничава в малкия таз като се образува бариера за инфекцията от оментум и черва. Характерно за заболяването е формирането на интраперитонеален абсцес.

Клиничната картина на заболяването е специфична. Обикновено се наблюдава рязко влошаване на състоянието на пациента, при който се наблюдава симптоматика характерна за ендометрит или салпингооофорит. Налице е тежка адинамия, силно намалена физическа активност и висока температура. Пулсът е значително ускорен. Налице е затруднена дефекация, мускулен дефанс, бедна палпаторна находка.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, параклиничните изследвания (левкоцитоза, ускорено СУЕ).

Лечението на заболяването не е лесна задача. Прилагат се антибиотични средства в зависимост от причинителя, а при необходимост може да се прибегне и към оперативна интервенция.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва сепсис.

Сипсис представлява генерализирано заболяване, което се характеризира с нахлуване на микроорганизми в кръвното русло при налично първично огнище.

Заболяването се характеризира с постоянно навлизане микроорганизмив кръвообращението.

Заболяването включва септицемия.

Септицемията представлява остро много тежко септично състояние, което се характеризира с обхващането на целия организъм и наличие на микроорганизми в кръвообращението.

Заболяванетоможе да се развие след един известен период, но е възможно да настъпи и мълниеносно.

Клиничната картина е много тежка. Наблюдават се отпадналост, безпокойство, абнормно висока температура със стойности 40 С, ускорен пулс над 160 уд/мин.

Лицето на болната има страдащ вид, очите са блестящи, устните са напукани, езикът обложен. Дишането е учестено и повърхностно, настъпва чернодробна и бъбречна недостатъчност.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението се провежда по принципа на извънредно тежките възпалителни заболявания.

Прогнозата на това тежко заболяване е сериозна и не е много оптимистична.

Неуспешен терапевтичен аборт, усложнен с инфекция на родовия канал и тазовите органи включва септичен шок.

Септичен шок представлява сериозно състояние, което настъпва поради намален приток на кислород и хранителни вещества към тъканите, поради инфекция, която може да бъде локална или генерализирана.

Септичният шоков синдром може да причини отказ във функциите на много органи с последваща смърт. Смъртността от токсичен шоков синдром е около 25% до 50%.

В повечето случаи септичен шок се развива от ендотоксини, продуцирано от отрицателни по Грам бактерии.

Клиничната картина се характеризира с:

• Ниско кръвно налягане.
• Тахипнея (учестено дишане, над 20 пъти в минута).
• Наличие на сепсис, симптоми на пневмония, рентгенография на гръден кош, други лабораторни изследвания, потвърждаващи наличието на инфекция.
• Развитие на бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението включва прилагане на антибоитици и мерки, подпомагащи функционирането на засегнатите органи.