Следоперативни сраствания в малкия таз МКБ N99.4

Адхезиите (срастванията) представляват ленти от съединителна тъкан, които се образуват между тъканите и органите, като свързват тъкани, които нормално не са свързани.

Много често адхезиите възникват след операции в областта на малкия таз (напр. Цезарово сечение) – следоперативни сраствания в малкия таз.
Обикновено хората не знаят, че имат сраствания, докато не възникнат проблеми.

Всички тазови органи, с изключение на яйчниците, са поне частично покрити от ципа, наречена перитонеум. Когато перитонеумът бъде увреден по време на операция, той се възпалява. В засегнатите тъкани се натрупва фибрин. Той действа като "лепило", което уплътнява увреждането и причинява образуването на адхезия – фибринозна адхезия. Намиращите се в тазовата кухина фибринолитични ензими подпомагат намаляването размерите на първоначалното срастване, като дори могат да го разградят напълно. В много случай, обаче, продукцията и активността на тези ензими е намалена поради травма или вече персистираща адхезия. При това положение клетки, като макрофаги, фибробласти и ендотелни клетки, проникват във фибриновото срастване и причиняват отлагането на колаген и други субстанции, което в крайна сметка води до образуването на постоянни адхезии.

Някои адхезии не причиняват проблеми, но други могат да ограничат свободното движение на тъкани и органи, което понякога причинява усукването или промяната на обичайната им позиция.

Следоперативни сраствания на малкия таз могат да засегнат всеки орган в малкия таз, като матка, яйчници, фалопиеви тръби (маточни тръби), пикочен мехур. Тазовата възпалителна болест е резултат от инфекция (най-често при полово предавани болести) и много често води до сраствания във фалопиевите тръби. Наличието на адхезии в маточните тръби може да доведе до инфертилитет (безплодие) и да увеличи риска от ектопична бременност, при която плодът се развива извън матката (извънматочна бременност).

Симптомите, които следоперативните сраствания в малкия таз предизвикват, са:

• коремна болка;
• хронична тазова болка;
• крампи (мускулни схващания);
• ограничена подвижност;
• гадене;
• чувство за натиск в областта на таза;
• потене;

Всеки пациент, който е претърпял хирургична манипулация в коремната кухина, ректалната или вагиналната област, може да развие адхезия. Причина за срастване могат да бъдат и прекарани възпаления, инфекции или травма. Възможно е адхезиите, които са се развили, да не се проявят симптоматично в продължение на месеци и дори години.

Рисковите фактори за развитие на тазови сраствания са:

• коремни операции;
• апендицити;
• илеус (чревна непроходимост);
• констипация (запек);
• ектопична бременност;
• инфекции;
• проблеми с плодовитостта;
• травми;
• операции в областта на таза;

Следоперативни сраствания в малкия таз обикновено се диагностицират по време на хирургична процедура, като лапароскопия (въвеждането на камера през малък отвор в тазовата кухина и оглеждане на органите). Ако се открият сраствания, те могат да бъдат отстранени чрез същата процедура.

Допълнителни изследвания, като рентген, компютърна томография и кръвни изследвания, могат да спомогнат за поставянето на диагнозата.

Лечението зависи от разположението, протежението и проблемите, които срастването създава, а понякога адхезиите зарастват от само себе си. Ако се наложи оперативна намеса, най-често се прилага лапароскопия – въвеждане на камера през малък отвор на кожата и отстраняване на адхезиите (адхезиолиза). Може да се използва и друга минимално инвазивна процедура.