Пролапс на вагината след хистеректомия МКБ N99.3

Пролабирането на вагината много често се развива след хистеректомия — пролапс на вагината след хистеректомия.

При пролапс на вагината след хистеректомия, горната част на влагалището постепенно се "свлича" към отвора на вагината. Това често се придружава от слабост и пролабиране и на влагалищните стени.

Съществуващата мрежа от мускули, лигаменти и кожа в и около женската вагина, действа като сложна поддържаща структура, която задържа тазовите органи, тъканите и различните структури на местата им. Тази поддържаща структура включва също кожата и мускулите на влагалищните стени (мрежа от съединителна тъкан, наречена фасция). Различни части от тази поддържаща система може при различни обстоятелства да се отслаби или прекъсне, което причинява и пролапс на вагината.

Хистеректомията представлява хирургично отстраняване на матката. Операцията често се комбинира с коригиране на пролапс на пикочния мехур и/или червата, а също и коригиращи манипулации при уринна инконтиненция. Тъй като матката осигурява поддържането на горната част на влагалището, хистеректомията много често е причина за пролабирането на вагината.

Симптомите при пролапс на вагината след хистеректомия зависят от тежестта на пролапса. При слабо изразен пролапс може да няма симптоми и да няма нужда от активна интервенция. Ако пролапсът прогресира, жената може да има чувство за пълнота във влагалището, болки ниско в гърба, нарушение в уринирането и дефекацията, диспареуния (болезнен полов контакт) и тазова болка. Когато пролапсът се влоши, вагиналният свод става видим с палпираща се и видима изпъкналост, която може да кърви поради лигавични разязвявания.

Класификацията на вагиналния пролапс включва няколко степени:

• Степен 0 - няма пролапс;
• Степен I - спускане на най-дисталните (отдалечените) части на пролапса на повече от 1 см над химена;
• Степен II - спускане на най-отдалечените части на пролапса между 1 см над и 1 см под химена;
• Степен III - спускане на най-дисталната част на пролапса на повече от 1 см под химена, но на по-малко от общата дължина на влагалището;
• Степен IV - тотално (пълно) спадане на влагалището;

Диагнозата се поставя на базата на симптомите и вагиналното изследване. Могат да бъдат извършени и допълнителни изследвания, за да се установят или изключат проблеми с пикочния мехур.

Лечението на пролапс на вагината след хистеректомия е хирургично. Целта на операцията е възстановяване на поддържащия апарат на вагината, както и коригирането на всички дефекти на тазовото дъно, за се получи успешен резултат. Оперативният достъп може да стане през коремната кухина или през влагалището, като решението за това се взема въз основа на предоперативните прегледи и сексуалната функция на пациентката.

Основната хирургична интервенция, която се прилага при пролапс на вагината след хистеректомия, е сакроколпопексия — прикрепване на вагината към здрав лигамент (фиброзна тъкан), използвайки специална бримка.