Хабитуален аборт МКБ N96

За хабитуален аборт се говори, когато в анамнезата на пациентката има повече от 3 последователни спонтанни аборта.

Различават се следните видове хабитуален аборт:

• Първичен - липса на раждане на жив плод и наличие само на повтарящи се спонтанни аборти.
• Вторичен - раждане на жив плод, след което всяко забременяване се последва от спонтанен аборт

Хабитуалният аборт се среща в 0,5 % от всички бременности и в 5 % от всички спонтанни аборта.

Без лечение до успешна последваща бременност се стига в 40 - 50 %. Лечението с всички използвани до момента терапевтични средства е ефикасно в 74 - 82 %.

Има най-разнообразни причини за хабитуалния аборт като:

Генетични причини - честотата на хромозомните аномалии е от 6 - 8 % и е значително по-малка, от колкото при спонтанния аборт. Нерядко след 2-3 бременности с непълноценни плодни яйца се стига до нормална бременност, поради което не трябва да се препоръчва оплождане от донори или осиновяване. При ново забременяване може да се използва амниоцентезата след 14 гестационна седмица като се взема тъканна култура от амниални клетки и генетична оценка на плода.

Маточни аномалии - анатомичните дефекти на матката (двурога матка, еднорога матка, матка с преграда и други аномалии), както и миомите на матката и недостатъчната маточна шийка могат да причинят хабитуален аборт.

Ендокринни фактори - Дефектна лутеална фаза на цикъла (фаза на жълтото тяло, което се образува на мястото на пукналия се зрял яйчников фоликул). Тази фаза е скъсена под 11 дни или неадекватна секреторна трансформация се приема като причина от някои автори за хабитуален аборт. Тя е израз на ненормална яйчникова функция с намалено отделяне на прогестерон (отделя се от жълтото тяло). За установяването и се извършва биопсия на лигавицата на матката извън бременността, през 24-25 ден на цикъла.

Имунологични причини - имунологичната съвместимост между майка и плод е загадка.

Съществуват и хипотези, при които плодът се явява алотрансплантант за майката (чужд за майчиния организъм) поради това, че е носител на бащините гени и става имуногенен за майката т. е. образуват се имунни клетки насочени срещу плода от майката и това води до аборт.

Клиничната картина, която се наблюдава при хабитуален аборт е специфична и характерна.

Наблюдават се всички симптоми характерни за спонтанен аборт като болка дискомфорт ниско в корема и кръста, наличие на маточни контракции, оскъдно или обилно генитално кървене, пукване на околоплодния мехур промени в консистенцията и разширението на маточната шийка, като в крайна сметка се стига до спонтанно изхвърляне на плода и придатъците му от маточната кухина.

За диагнозата основно значение се отдава на анамнезата, клиничната картина, прегледа от лекар специалист, извършване на образни изследвания.

Извън бременността се изследват изследвания за уточняване на причините:

• хромозомен анализ на родителите;
• биопсия на маточната лигавица (вземане на материал);
• прави се двойно обременяване с глюкоза;
• изследват се тироидните хормони (на щитовидната жлеза);
• хистеросалпингография (това е контрастно изследване за уточняване на състоянието на матката и маточните тръби);

Лечението е специфично и зависи от причината, която води до хабитуален аборт.

При наличие на ендокринно заболяване е необходимо да се осъществи консултация с ендокринолог, който при налично заболяване или нарушение да коригира хормоналния баланс.

В зависимост от нарушението се прилагат се съответно:

Маточни аномалии - метропластика изразяваща се в извършване на пластика на матката, с цел да се премахне причината за хабитуален аборт.

Недостатъчност на маточната шийка - серклаж, който представлява зашиване на границата на влагалището и маточната шийка.

Миомектомия - оперативно отстраняване на миома на матката, която предизвиква хабитуални аборти.