Вторична олигоменорея МКБ N91.4

Оскъдното или рядко менструално кървене, при жени, които са имали преди нормално, се нарича вторична олигоменорея.

Нормално менструалния цикъл настъпва на интервал между 24 и 35 дни и продължава между 3 и 7 дни. Количеството на кръвозагубата при менструален цикъл е около 35 милилитра.

В етиологията на вторична олигоменорея играят роля редица фактори.

Например неоплазми в областта на хипоталамуса или хипофизата могат да променят хормоналната секреция (хиперпролактинемия, повишена или понижена секреция на гонадотропния-релизинг хормон (GnRH).

При тежки раждания може да настъпи кръвоизлив с некроза в областта на хипофизата (синдром на Simonds - Sheehan), което също нарушава хормоналната продукция.

Редица ендокринни заболявания, като синдром на поликистозните яйчници, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, затлъстяване, захарен диабет влияят на хормоналния баланс.

Хроничните заболявания, водещи до сърдечна, чернодробна или бъбречна недостатъчност могат да станат причина за вторична олигоменорея.

Често срещани причини, са например и тежките физически натоварвания, бързото сваляне или качване на килограми, психичния стрес, недостатъчното или непълноценното хранене.

Вторичната аменорея се изявява с настъпване на менструалния цикъл на дълги периоди от време (над 35 дни), изтичане на оскъдно количество кръв или само кафеникаво зацапване по бельото, настъпване на 4 - 9 менструални кръвотечения за година, трудно до невъзможност за зачеване.

Поставянето на диагнозата вторична олигоменорея става по клиничните данни, но е много важно да се установи причината за настъпването и.

Тъй като най-честата причина за закъсняване на менструалния цикъл е бременността, тя трябва да се изключи. От образните изследвания се правят ехография на коремни органи, салпингография (рентгеноконтрастно изследване на матката и маточните тръби), КАТ или ЯМР на главен мозък и таз и хистероскопия (ендоскопско изследване на маточната кухина). Трябва да се провери хормоналния статус (ФСХ, ЛХ, ТСХ, Т3, Т4, тестостерон, пролактин, естрогени).

Лечението е различно, според етиологията. Може да бъде медикаментозно, хормонално или оперативно.