Възпалителна гонококова болест на женските тазови органи МКБ N74.3

Възпалителна гонококова болест на женските тазови органи се среща сравнително често.

Причинителят на възпалителна гонококова болест на женските тазови органи е Neisseria gonorrhoae, който е грам (-) диплокок.

Той е извънредно неустойчив във външната среда. Паразитира по повърхността на едноредния цилиндричен епител на човешкия уро-генитален тракт. Отделя ендотоксин с цитотоксично действие, който уврежда и излющва епитела. Развива се много бързо - за 15 мин. Инкубационният период (това е времето от навлизане на причинителя и поява на клиника) е 3 - 10 дена.

Гонореята при жената е многоогнищно заболяване.

Различаваме горна и долна гонорея. Условна граница е цервикалния канал (маточната шийка).

Долната гонорея - При осъществяване на сексуален контакт с болен от гонорея, гонококите се поселяват в уретрата и маточната шийка. Това са входни врати на инфекцията при жената. От тях се инфектират вторично бартолиновите жлези и слузните жлезички на правото черво. При оро-генитални контакти се установява фарингит (възпаление на глътката). Долната гонорея представлява голяма опасност за развитие на тазова възпалителна болест (ТВБ).
Горната гонорея - При нея под влияние на провокиращи моменти инфекцията се разпространява възходящо като причинява гонококово възпаление на лигавицата на матката, възпаление на маточните тръби и яйчниците и възпаление на перитониума (това е ципата, която покрива коремните органи) и таза. Предразполагащи моменти за възходяща инфекция са - менструация, сексуален контакт, вътрематочни манипулации (поставяне на спирали, абразио).

Клиничната картина при възпалителна гонококова болест на женските тазови органи зависи от локализацията на процеса.

При долната гонорея се наблюдава остър или хроничен уретрит, възпаление на маточната лигавица, възпаление на бартолиновите жлези и много рядко се засяга правото черво. В 80 % инфекцията се развива с минимални субективни оплаквания - леко засилен флуор (течение, което зацапва бельото), лека дизурия (парене и болка при урениране). В повечето случаи болната не търси лекарска помощ поради незначителните оплаквания и заболяването се открива от венерологичната анамнеза на засегнатия полов партньор.

Горната гонорея протича с драматична клинична симптоматика: на остър ендометрит (възпаление на маточната лигавица), аднексит (възпаление на яйчниците) и пелвиоперитонит (възпаление на перитониума и таза). Симптомите са следните:

• Постепенно засилваща се остра болка в малкия таз.
• Гадене, повръщане и евентуално диария
• Палпаторна болезненост между симфизата и пъпа
• Повишена температура достигаща 39 градуса
• Гнойно течение от маточната шийка
• Менструални смущения
• Повишаване на белите кръвни клетки и повишена кръвна утайка от лабораторните кръвни изследвания
• Всички болки много бързо отшумяват при започване на антибиотичното лечение

Диагнозата възпалителна гонококова болест на женските тазови органи се поставя въз основа на клиничната картина и микробиологичната находка, особенно важна е епидемиологичната находка - данни за чести полови контакти и възпаление на уретрата на сексуалния партньор.

Съмнително за гонорея е наличие на зачервяване и мацерация на външния отвор на уретрата. Показателно е и появата на гнойна капка от уретрата след притискането и. Наличието на възпаление на бартолиновата жлеза е винаки суспектно за хронична долна гонорея. А диагнозата се потвърждава бактериологично, праята се посявки и на специални хранителни среди.

Най-честите усложнения на горната гонорея са тубарния стерилитет, последващите извънматочни бременностти, хронични болки в малкия таз поради настъпилите сраствания, ставни увреждания.

Пациенти с долна гонорея се лекуват амбулаторно с пеницилини, тетрациклини, макролити, цефалоспорини.

При пациенти с горна гонорея задължителна хоспитализацията.