Пелвиоперитонеални сраствания при жени МКБ N73.6

Пелвиоперитонеалните сраствания при жени представлява образуването на съединителна тъкан между перитонеума (коремницата) и тазовите органи.

Образуването на съединителна тъкан е нормална реакция на организма при дразнене или възпаление в тазовата кухина, но благодарение на фибринолитичните ензими след възстановяването на тъканите в повечето случаи срастванията изчезват.

Пелвиоперитонеалните сраствания при жени могат да се дължат на всякакъв вид тазово възпаление: апендицит, оофорит, перитонит, тежък цистит, хроничен улцерозен колит (ХУК), салпингит, полово предавани болести и други. Перитонеалната ендометриоза (наличието на ендометриална тъкан по повърхността на коремницата) е доста честа причина за образуването на адхезии. Извършването на всеки вид тазова операция (включително и аборт) или лъчелечение може да завърши с образуването на сраствания.

Наличието на пелвиоперитонеални сраствания често протича с неспецифична симптоматика, като характерен признак е тъпата болка в таза:

• първичен или вторичен инфертилитет: дължи се на притискане, придърпване или оклузия на маточните тръби или яйчниците от съединителнотъканните повлекла. Това пречи на яйцеклетката или зиготата да постъпи в маточната кухина. Адхезиите могат да станат и причина за извънматочна бременност.
• чревна обструкция (илеус): дължи се на придърпване, усукване или притискане на тънкото или дебелото черво от адхезиите. Клиничната картина започва остро, с болка в корема, повръщане, подуване на корема, липса на флатуленция (отделяне на газове), липса на дефекация.
• оклузия на пикочопроводите или пикочния мехур: може да се изяви като едно- или двустранна хидронефроза, с тъпа болка в кръста, кръв в урината, гадене и повръщане.

Най-сигурния начин за поставяне на диагнозата пелвиоперитеонеални сраствания при жени е чрез лапароскопия или експлоративна лапаротомия.

Тъй като това са оперативни методики, които също могат да предизвикат образуването на адхезии, първоначално може да се предприемат рентгеновоконтрастни изследвания като иригография с бариев контраст, хистеросалпингография или урография.

Третирането се извършва в зависимост от клиничната изява на пелвиоперитонеалните сраствания. При липса на сериозни оплаквания най-добре да не се предприема лечение. При по-тежки случаи или инфертилитет може да се опита адхезиолиза (премахване на срастванията) чрез лапароскопска методика.