Хроничен пелвиоперитонит при жени МКБ N73.4

Хроничният пелвиоперитонит е ограничено възпаление на перитонеума в малкия таз, с давност над 3 месеца.

Рискови фактори, при които може да настъпи хроничен пелвиоперитонит са:

• асцендентна вирулентна генитална инфекция 
• руптура на пиосалпингс
• перфорация на матката (при извършване на пробно абразио или прекъсване на бременност)
• възпаление на съседни органи (апендицит, оофорит, салпингит и други)

Най-честите микробиологични причинители на инфекцията на перитонеума са чревни бактерии, стрептококи, стафилококи и анаероби.

Клиничната картина на хроничния пелвиоперитонит наподобява тази на острия, но е с по-слабо протичане и може да протича с обостряния и сравнително спокойни периоди. Налице е повишена телесна температура, отпадналост, тазова болка.

При геникологичния преглед се установяват мускулна защита (дефанс мускуларе), положителен симптом на Блумберг и нормален пасаж на червата. При ректално или вагинално туширане се напипва болезнен и напрегнат заден влагалищен свод. При пункция на Дъгласовото пространство се изтегля бистър или гноевиден ексудат, който се ползва за микробиологична посявка.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, статуса и резултатите от микробиологичната посявка.

Лечението на хроничния пелвиоперитонит може да бъде консервативно или оперативно.

Консервативното лечение включва двойни и тройни антибиотични комбинации, съобразно антибиограмата. При неповлияване се пристъпва към лапаротомия, остраняване на гнойното огнище, лаваж и дренаж на малкия таз.