Остър пелвиоперитонит при жени МКБ N73.3

Остър пелвиоперитонит при жени е вторичен възпалителен процес, засягащ перитонеума в малкия таз.

Заболяването остър пелвиоперитонит при жени се причинява от гнойни и чревни причинители и др.

Пътят на разпространение е най-често този на всеки усложнен възпалителен процес на вътрешните полови органи.

Понякога заболяването може да възникне от инфектиран съседен орган (сигма, апендикс); като етиологичен фактор може да бъде и извършването на някои манипулации или нарушаване целостта на влагалищните стени.

Пелвиоперитонитът обикновено се разпространява в границите на малкия таз благодарение на ограничителна защитна бариера, която се образува от фиброзни налепи на чревните гънки и оментум. Процесът се развива като инфилтративно или ексудативно възпаление, като по-късно съдържимото може да нагнои. В зависимост от степента на възпалителните промени и състоянието на организма се появяват плътни сраствания между вътрешните полови органи и съседните органи.

Клиничната картина на остър пелвиоперитонит при жени се развива на фона на предишно страдание с прогресиращо влошаване. Засилват се болките ниско в корема, наличие на газове (метеоризъм), могат да се явят позиви за повръщане, болки при уриниране и дефикация. Общото състояние се влошава, болните се оплакват от отпадналост, безапетитие и безсъние. Повишава се температурата, пулсът се ускорява. Езикът е сух, обложен, появява се и мускулем дефанс. Характерно е, че понякога гнойната колекция може да се самодренира през правото черво - фекалиите стават силно миризливи.

Диагнозата на остър пелвиоперитонит при жени се поставя освен от клиничните изяви, лабораторни изследвания - ускорена кръвна утайка (СУЕ), придружено с увеличаване на левкоцитите и олевяване. При клиничното изследване се установява мускулен дефанс (напрегнат корем в долният етаж), като горният етаж на корема е мек. При вагинално изследване не могат да се палпират (опипат) отделно матката и яйчниците. Обикновено прегледът е затруднен поради опънатите коремни стени. Между "външната" и "вътрешната" ръка се палпира инфилтрат, чийто граници могат да достигнат до нивото на пъпа. Дъгласовото пространство е бомбирано и болезнено при палпация.

Субективните оплаквания и общото състояние не отговаря на палпаторната патологична находка - пулсът е ускорен, температурата е нормална или леко повишена.

От полза е ехографското изследване. При дъгласова пункция през иглата изтича гноен ексудат, който веднага се изпраща за микробиологично изследване, прави се посявка и се установява кой е причинителя и към кой антибиотик е чувствителен.

При влагалищно и ректално (през правото черво) туширане се установява силно напрегнат и болезнен заден влагалищен свод - дъгласова гнойна колекция.

Лечението на остър пелвиоперитонит при жени трябва да бъде своевременно, но адекватно антибиотично лечение, клиничната картина може да се завоалира. При правилно проведена терапия, заболяването обикновено се овладява. В по-редки случаи на намалена реактивност на организма или изразена вирулентност на причинителя може да се развие картина на общ перитонит (възпаление на ципата, която обвива вътрешните коремни органи), като възпалителният процес може да обхване цялата коремна кухина. Основно се провежда от двойни или тройни комбинации от широкоспектърни антибиотици. Провежда се лечението венозно. А при изолирана гонорейна инфекция се прилагат венозно пеницилини или цефалоспорини.

При липса на задоволителен резултат от консервативното лечение се провежда хирургично лечение - отстраняване на гнойното огнище, лаваж и дренаж на малкия таз.