Увреждания на пикочния мехур при други болести, класифицирани другаде МКБ N33.8

Към увреждания на пикочния мехур при други болести, класифицирани другаде спада билхарциозата (шистозоматоза). 

Етиологичният причинител на заболяването е Shistosoma haematobium (разделнополов трематод). Среща се предимно в Индия, Африка, Португалия. Заразяването с паразита става след газене в определени водоеми, в които плуват шистозомните циркарии.

Половозрелите шистозоми паразитират във венозните кръвоносни съдове на пикочния мехур, простата, матката. Там след оплождането женската снася яйцата си (около 3000), които със специално шипче пробиват стената и попадат в урината. Попаднали във вода от яйцата се излюпват личинки, които активно навлизат в междинните гостоприемници- охлювчета Bullinus globus, B. forskalii, B. truncatus и други. Там се развиват до спороцисти, редии и циркарии. Последните напускат охлювчето и попадат в околната вода. При среща с човека пробиват кожата (най-вече на гърба на ходилото) и проникват чрез лимфните и кръвоносни съдове до малкия таз. Ухапването не е болезнено, но обикновенно на другия ден се появява генерализиран сърбеж ("сърбеж на плувеца"). От малкия таз трематодите стигат до черния дроб, където узряват до зрели шистозоми. За да копулират мъжкият и женския трематод мигрират до кръвоносните съдове на пикочния мехур.

Увреждането на пикочния мехур при други болести, класифицирани другаде става поради хроничното дразнене от шистозомните яйца. Те предизвикват тъканна реакция с обвиване на яйцето с хистоцити, моноцити, плазматични и други клетки на възпалението (образуват се грануломи). По лигавицата се появяват малки язви, които поради възпалителния оток увеличават размерите си. По-късно настъпва фиброзиране и сбръчкване на пикочния мехур, стриктури на уретрата, хидроуретер, уроинфекции и хронична бъбречна недостатъчност.

Клиничната изява при увреждане на пикочния мехур при други болести, класифицирани другаде започва след дву- до четириседмичен инкубационен период. Опаразитеният повишава температура, втриса го, отпаднал е, има генерализиран сърбеж, особено на входната врата. След няколко месеца се появява хематурия (кръв в урината), която се засилва при активно физическо натоварване. Уринирането е често и болезнено. 

Диагнозата билхарциоза се поставя най-добре след намирането на шистозомни яйца и мирацидии в уринарния седимент. От лабораторните изследвания еозинофилията насочва за паразитно заболяване. При цистоскопия (инструментално оглеждане на лигавицата на пикочния мехур) се установяват кафеникави туморовидни грануломи. С рентгеновоконтрастни изследвания се откриват калцификати или смаляване на пикочния мехур.

Шистозомиазата се лекува консервативно и оперативно. Използва се паразиквантел, метрифонат и други. При настъпило смаляване на пикочния мехур или обилни калцификати се пристъпва към хирургична корекция.