Късен сифилис на бъбрека МКБ N29.0

Сифилисът представлява специфично инфекциозно заболяване с етиологичен причинител Treponema palidum (бледа спирохета). Заболяването се предава предимно по полов път, но заразяване може да стане и при кръвопреливане, трансплацентарно (от болна майка на плода) и при контакт с разранена кожна повърхност.

Засягането на бъбреците в резултат на хронична инфекция със сифилис се означава като късен сифилис на бъбрека.

Обикновено първичното заболяване протича като генитална инфекция с появата на малка, неболезнена раничка (твърд шанкър). По-опасна е късната изява на сифилиса (вторичен и третичен сифилис).

За да се стигне до засягане на бъбреците обикновенно трябва да минат 20-30 години от острата инфекция. Най-често се касае за кръстосана имунна реакция с образуване на имунни комплекси на ниво гломерулна мембрана. Така късния сифилис на бъбрека протича под формата на мембранозен или мезангиален гломерулонефрит.

Клиничната изява при късен сифилис на бъбрека става се определя като нефрозен синдром. В резултат на нарушената гломерулна мембрана започва отделяне на голямо количество белтък с урината (протеинурия над 3,5 г за литър). Така настъпва хипопротеинемия (намалено количество на протеините в кръвта) и се развиват отоци по крайниците и лицето. При значителна загуба на белтъци може да настъпи и белодробен, мозъчен оток или перитонеален излив.

За да се постави диагнозата късен сифилис на бъбрека е необходимо първо да се докаже инфекцията с бледа спирохета и второ - засягането на бъбреците. Това става чрез специфични серологични изследвания (VDRL, TPT).

Бъбречната функция се проследява чрез изследване на количеството и състава на урината, серумното съдържание на протеини, креатинин, урея, йони, образни изследвания на бъбреците (ехография, урография, компютърна томография) и други.

Лечението става чрез антибиотици, предимно пеницилин, доксициклин и тетрациклин.