Камък в долните пикочни пътища, неуточнен МКБ N21.9

Образуването или миграцията на конкремент от пиелокаликсната система на бъбреците към неуточнена част от долните пикочни пътища, се нарича камък в долните пикочни пътища, неуточнен.

Камъните обикновено се образуват в горните отдели на пикочните пътища, а попадат в пикочния мехур и уретрата с уринния ток.

Много рядко при застой на урината в пикочния мехур могат да се образуват самостоятелно камъни.

Причината за образуването на камъни в пикочните пътища не е докрай изяснена. Доказани са следните предразполагащи фактори:

• Вродени или придобити нарушения на уродинамиката (подковообразен бъбрек, стриктура на уретрата, дивертикули на пикочния мехур, чуждо тяло в уретрата).
• Инфекции на урогениталната система (пиелонефрит, цистит, уретрит).
• Повишеното излъчване с урината на някои минерали (фрактура на кост, костна метастаза, костен тумор).
• Метаболитни заболявания (подагра, цистинурия).
• Дехидратация (обилно повръщане, диария, потене, намален прием на течности) и други.

Преди да започнат симптомите на наличието на камък в долните пикочни пътища, неуточнен, пациента обикновено е изкарал клиниката на бъбречна колика (предизвикана от придвижването на камъка по уретерите): остра болка в кръста, ирадиираща към слабините, гадене, повръщане, висока температура, кръв в урината. Следва период на известно облекчение.

После пациентите се оплакват от често уриниране, болезнено уриниране, тежест ниско в корема и други. Опипването на пикочния мехур през коремната стена е болезнено.

Диагнозата се поставя след редица изследвания. Взима се урина, за да се провери утайката и, наличието на еритроцити, левкоцити и бактерии в нея. Прави се ехография на малък таз, обзорна рентгенография на корема, екскреторна урография. Специалист - уролог може да извърши и цистоскопия, чрез която да се визуализира и премахне конкремента.

Лечението при наличието на камък в долните пикочни пътища, неуточнен може да се проведе консервативно или оперативно, в зависимост от състоянието на пациента. Първоначално се предписват спазмолитици, уроантисептици, антибиотици, аналгетици, топли процедури, чрез които да се осигури безпрепятственото изхвърляне на камъка по естествен път.

При липса на резултат се предприема хирургично лечение.