Камък в пикочния мехур МКБ N21.0

Наличието на камък в пикочния мехур обикновено е резултат от придвижване на конкремент при бъбречна нефролитиаза.

Рядко конкременти могат да се образуват и директно в пикочния мехур (при хроничен цистит, нарушен дренаж на урината, простатен карцином или хиперплазия, стеснение на уретрата). Камъните в пикочния мехур се срещат по-често при деца и мъже.

Късата и широка женска уретра предразполагат за значително по-лесно отделяне на малки мехурни камъни.

Камък в пикочния в мехур включва камък в дивертикул на мехура и камък в пикочния мехур.

Дивертикулът на пикочния мехур може да бъде вроден и придобит и представлява торбовидно раздуване на част или на цялата стена на пикочния мехур.

Установени са следните рискови фактори за развитието на литиаза:

• Наследственост.
• Заболявания, при които серумното ниво на калция е завишено (остеопороза, болест на Реклингхаузен, мултиплен миелом).
• Прием на храна, богата на протеини.
• Прием на силно минерализирана вода.
• Инфекции на пикочната система.
• Нарушения в уродинамиката (бременност, тумори в корема, хиперплазия на простатата, вродени малформации и други).
• Метаболитни заболявания (подагра, цистеинурия) и други.

Камъните в пикочния мехур предизвикват излющване и възпаление на лигавицата, последвани от мукозна хипертрофия и подлигавични кръвоизливи.

Клиничната изява на камък в пикочния мехур обикновено е предшествана от остро настъпила бъбречна колика (болка по хода на уретера, гадене, повръщане, намалено количество на отделената урина).

Бъбречната колика се облекчава след преминаването на камъка през уретера и попадането му в пикочния мехур. След различен по дължина латентен период се изявява и симптоматиката на камъка в пикочния мехур.

Появява се хематурия (кръв в урината), болки и смущения при уриниране, които се засилват при движение на болния. Те са резултат от преместване на камъка в пикочния мехур и травмиране на мехурната лигавица.

В случаите, в които има наличен дивертикул клиниката е специфична.

Най-често дивертикулите на пикочния мехур са малки и безсимптомни. Клиничната изява се наблюдава предимно при по-големите дивертикули.

Понякога в дивертикула може да попадне или да се образува конкремент вследствие на задръжката на урина.

В последствие се развива инфекция, която се изразява с повишаване на температурата, болка и парене по време на уриниране.

Хематурията (кръв в урината) е основният признак на заболяването. Проявява се след движение, скачане и физическа работа. Спира, когато болният е в покой.

Урината на болните с камъни в пикочния мехур обикновено вечер е кървава, а сутрин бистра. Хематурията се появява в края на уринирането. Кървенето е слабо интензивно и цветът на урината наподобява вода, в която е измито месо.

Болката предшества или съпровожда хематурията. Болният има тежест в областта на правото черво, неприятно дразнене ниско в таза, когато се движи или извършва физическа работа. Болката прогресира с развитие на заболяването и е стрелкаща и пареща ниско в корема и на върха на пениса и лабиите.

Болката стихва при покой и е слаба нощем, а по-силна през деня. Появява се в края на уринирането - тогава, когато практически свития мехур изтласква камъка към шийката на мехура.

Полакиурията (често уриниране) е израз на възпаления пикочен мехур. Характерен признак е внезапното спиране на струята на урината при започнало уриниране. Най-ниската точка при жени и деца е вътрешният отвор на уретрата и затова този симптом се явява по-често при тях. При мъжете простатната жлеза образува праг и камъкът е разположен обикновено в дъното на мехура, по-ниско от вътрешния отвор на уретрата. В случаите, когато камъкът се заклещи в задната уретра, е налице ретенция на урината (задържане на урината).

Диагнозата камък в пикочния мехур се поставя въз основа на разпита на пациента и клиничните признаци. При опипване при много слаби пациенти могат да се усетят средно големи и големи камъни в мехура.

Камъните се установяват посредством ехография, обзорна рентгенография, цистоскопия, венозна урография. Меките камъни (урати, фосфати) обикновено не дават рентгенов образ.

Лечението при камък в пикочния мехур бива консервативно и оперативно. Обикновено те се прилагат едновременно. Медикаментозното лечение е симптоматично, чрез прилагане на спазмолитици (спазмалгон, атропин), уроантисептици, антибиотици и химиотерапевтици.

Към оперативното лечение спадат трансуретралната литотрипсия (разчупване на камъка) със специално предназначен липотриптор с оптическа система или чрез електрическа искра, подавана със сонда чрез цистоскоп от специален конструиран апарат.