Асептична идиопатична остеонекроза МКБ M87.0

Асептична идиопатична остеонекроза представлява състояние, което се характеризира с нарушено кръвоснабдяване на костта, водещо до поява на некроза на костта. Под понятието асептична некроза или спонтанна остеонекроза, или остеохондроза се включва група от заболявания на скелета при подрастващи, които, въпреки че имат различна локализация, имат общ патолого-анатомичен субстрат.

Асептична идиопатична остеонекроза е характерна за скелета на подрастващите, и то с локализация в епи- или апофизите на дългите кости, както и при енхондрално осифициращите кости на ръката и ходилото. Заболяването по-често се наблюдава при момчетата. Може да бъде едностранно или двустранно на симетрични места, а също така едновременно да засегне и различни части на скелета.

Съществуват няколко етиопатогенетични теории за възникването на асептична идиопатична остеонекроза:

1. Микотична емболизация на съдовете, хранещи епифизата или апофизата.

2. Травматична теория - в повечето случаи травмата се съобщава в анамнезата на болните и някои автори смятат същата като определящ фактор в етиологията на страданието. Като резултат на травмата настъпва облитерация на част от кръвоносната мрежа на епифизарното хранене, водеща до атрофия от анемия. Някои автори приемат, че настъпва венозна обтурация. Други автори приемат, че има конгенитални причини и действие на екзогенни фактори.

Привържениците на травматичната теория винаги имат отговор и потвърждения в анамнезата при тези деца. Опонентите на тази теория се придържат към факта, че страданието е често двустранно и че хистологията, която се наблюдава при травма, тук липсва.

При апофизите, т.е. залавните места на мощни мускули или мускулни групи, съществува дисбаланс между развитата мощна мускулатура, особено при активно спортуващите юноши в тежкоатлетически дисциплини  или стартови дисциплини, и якостните качества на апофизите. В подкрепа на тази хипотеза е фактът, че локализацията на асептична некроза е предимно в долните крайници, които са значително по-силово натоварени.

3. Инфекциозна теория - тази теория приема, че страданието започва след една септикемия от предшестващо или отзвучало инфекциозно страдание.

Патологоанатомично се описват 4 фази в протичането на асептична идиопатична остеонекроза. В първата фаза се наблюдава разстройство в кръвоснабдяването, което се последва от втора фаза на костна некроза. В третата фаза настъпват трабекулни фрактури с деформация на епифизата и в последната, четвърта фаза - некротичната тъкан се замества от осификационен процес.

Клиничната картина при асептична идиопатична остеонекроза има някои особености. Като правило болните са в много добро общо състояние и нямат никакво чувство че са болни. Началният стадий на заболяването наподобява началната картина на костно-ставна туберкулоза, но тук липсва общата интоксикация. Първите симптоми са леки болки в ставата при натоварване, ограничение на движението и мускулен спазъм. Страданието може да бъде двустранно, но по-често то е едностранно. На рентгенография могат да се демонстрират фазите на декалцификация и костна некроза с фрагментация. Епифизата се фрагментира и разрушава и накрая се наблюдават белезите на възстановителен осификационен процес.

Диагнозата асептична идиопатична остеонекроза се поставя главно с помощта на образни изследвания - рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс и други. Лечението на увреждане на черепа при болестта на Paget може да бъде консервативно или хирургично.Консервативното лечение включва употреба на аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, физикалн терапия и рехабилитация.