Незараснала фрактура [псевдоартроза] МКБ M84.1

Незараснала фрактура [псевдоартроза] представлява краен вариант на несрастването и се характеризира с дебела формация от цикатрисиална тъкан на мястото на фрактурата, псевдокапсула, изпълнена със серум, и патологична подвижност. Съществуват две класически анатомични области, свързани с формирането на псевдоартрози. Това са хумерусът и дисталната трета на тибията.

Незараснала фрактура [псевдоартроза] най-често се наблюдава в дисталната трета на големия пищял. Заболяването е свързано с болка, увеличаваща се нестабилност и наклоняване на тялото на страната на дефекта. В предишни години за характерни рентгенографични белези на псевдоартрозата се приемаха склеротичните ръбове, стеснението или затварянето на медуларния канал и остеолитичното поле между костните фрагменти. Последните проучвания показват, че невинаги присъствието на склероза при това състояние е задължително. Голяма част от случаите с псевдоартроза показват, че те имат относително нормален костномозъчен канал.

Извършването на костно сканиране може да има допълнителна диагностична стойност при незараснала фрактура [псевдоартроза]. При някои случаи се демонстрира увеличение на адиоактивните изотопи в двата края на костите - проксимален и дистален на псевдоартрозата. По този начин може да се диференцира едно несрастване от една псевдоартроза. Различават се 2 вида придобити псевдоартрози - хиперваскуларни и аваскуларни.

Хиперваскуларна псевдоартроза - представя се в три вида - тип "слонски крак" (хипертрофичен и богат калус - това състояние настъпва при нестабилна фиксация и ранното обременяване на крайника); тип "конско копито" (средно изразена хипертрофия и беден калус - този тип се наблюдава при нестабилна фиксация с плака или винтове. Краищата на фрагментите показват незначителен калус, инсуфициенция на срастването и незначителна склероза на фрагментните краища); тип олиготрофична псевдоартроза (липса на хипертрофия и калус. Наблюдава се при големи размествания с раздалечаване на фрагментите и при вътрешна фиксация с недобра адаптация на фрагментите)

Аваскуларна псевдоартроза - изследванията със стронций 85 показват незадоволително кръвоснабдяване на фрагментбните краища. Интересното при тези псевдоартрози е, че с една стабилна фиксация, поставянето на спонгиозни присадъци и декортикация на фрагментните краища се постига костно срастване. Аваскуларните псевдоартрози се разделят на следните видове:

- торзионно-клиновидна псевдоартроза - това състояние се характеризира с присъствието на интермедиерен клиновиден фрагмент, в който кръвоснабдяването е намалено или липсва.

- множествена псевдоартроза - това състояние се характеризира с присъствието на един или повече интермедиерни фрагменти, които са некротични. Рентгенографията може да покаже белези на калусна формация. Типично е, че това състояние се наблюдава при счупване на плака, използвана за остеосинтеза на фрактурата.

- псевдоартрози с костен дефект - типичната характеристика на този тип псевдоартрози е липсата на фрагмент от диафизата на костта. Краищата на фрагментите са витални, но атрофични. Срастване през дефекта е невъзможно да се осъществи. Несрастване от този тип се наблюдава при съчетани фрактури, секвестрация при посттравматичен остеомиелит или резекция на костта при тумори.

- атрофична псевдоартроза - това състояние се наблюдава при липса на интермедиерен фрагмент и пространството е изпълнено с цикатрисиална тъкан, лишена от остеогенен потенциал.

Лечението на незараснала фрактура [псевдоартроза] е главно хирургично и се осъществява от специалист. Определянето на типа псевдоартроза има голямо значение за избора на лечебния подход и прогнозата на псевдоартрозата. Състоянието на меките тъкани има изключително важно значение за еволюцията на несрастването и развитието на псевдоартрозата. Големи цикатрициални промени на кожата и дълбоките меки тъкани се наблюдават обикновено при множествени фрактури с инфекция. Несрастването се комплицира от фистули, кухини, секвестри, чужди тела и други.

Тъканта между костните фрагменти при една истинска псевдоартроза може да се ексцизира и да се постави костен присадък. Това е съществената разлика от леченито на несрастването, където тази тъкан не се ексцизира. Не е трудно да се разпознае една псевдоартроза от едно несрастване по време на хирургическа интервенция. ако съществува "ставна" течност между фрагментите, то това е една истинска псевдоартроза.

Съвременните методи на лечение на псевдоартрозите включват оперативна интервенция с ексцизия на мекотъканните структури между костните фрагменти, резекция на "ставните" краища, приложение на ригидна фиксация и присаждане на кост. Последните изследвания с апликация на индуктивни електрични потенциали и резекция на интерпонираната мека тъкан показват окуражаващи резултати.