Рецидивираща луксация на пателата МКБ M22.0

Травматичните изкълчвания на колянната става спадат към най-тежките травматични увреди на опорно-двигателния апарат, тъй като увредата засяга не само лигаментарния апарат, но често и съдовете, периферните нерви и кожата в областта на ставата. Крайният резултат от тази поредица на компликации зависи от усложненията, предизвикани от травматичното увреждане на задколянната артерия. Рецидивираща луксация на пателата представлява повтаряща се колянна равма коляното, която може да има сериозни последствия за нормалното функциониране на долния крайник в бъдеще.

Изкълчването на колянната става покрива понятието глобална колянна нестабилност. Видът на изкълчването се определя от позицията на проксималния край на тибията, поради което е възприето следното деление на колянните изкълчвани: предни, задни, латерални, медиални и ротационни. Задното изкълчване е по-рядко поради здравината на екстензорния апарат на ставата (четириглавия бедрен мускул и собствения лигамент на пателата).

Хиперекстензионният механизъм се осъществява при внезапно пропадане на крайника (ходило и подколенница) в дупка, при което инерцията на тялото напред осъществява хиперекстензионен механизъм на изкълчването. За предните изкълчвания експериментално е доказан хиперекстензионен механизъм на тяхното получаване. При хиперекстензия на колянната става от 30 градуса настъпва разкъсване на задната капсула. При увеличение на хиперекстензията от 30 до 50 градусанастъпва и разкъсване на задната кръстосана връзка. Разкъсването на капсулата и връзката може да настъпи едновременно или последователно с увеличаване на хиперкестензията. При хиперекстензия над 50 градуса настъпва и разкъсване на задколянната артерия.

Артерията може да не бъде напълно прекъсната, а само нейната интима и това да създаде условия за развитието на един прогресивен тромботичен процес, настъпващ в първите 24 до 72 часа след травмата. Следователно при това травматично увреждане на колянната става крайникът и неговият циркулаторен статус трябва непрекъснато да се наблюдават. Това съдово увреждане се дължи на релативното фиксиране на a.poplitea в хиатуса на Хънтеровия канал и във фиброзната арка на m.soleus, дистално от ставата.

Съдовата увреда в повечето случаи е фатална за периферното оросяване на крайника поради факта, че латералната и медиалната геникулатна артерия не са в състояние да осигурят колатералното хранене. Рядко предното изкълчване на колянната става е съпроводено и с кожна рана в задколянната област, т.е. мястото на най-голямото напрежение. Кожното разкъсване се дължи на хлъзгането на тибиалното плато напред след скъсването на задната кръстосана връзка.

Лечението на рецидивираща луксация на пателата може да бъде консервативно или хирургично. Драматичната ситуация при артериографично доказана артериална лезия налага незабавна оперативна интервенция. На операционната маса ставата трябва да се репонира транскутанно фиксира с няколко кръстосани Киршнерови игли, вкарани от тибиалното плато към бедрените кондили. След стабилизиране на ставата трябва да се извърши ревизия на съдовете със съдействието на съдов хирург. При артериална лезия оросяването на крайника е доста проблематично.

Възможността за възстановяване на всички увредени структури на ставата при една луксация на същата от всички видове е много проблематична, особено при високоенергийните травми, където трудно може да се прецени степента на девитализация на тъканните структури на ставата. При липса на артериална лезия ние съветваме да се пристъпи към провизорно, транскутанно заигляне с Киршнерови игли и последваща гипсова имобилизация за два месеца. Роконструктивната интервенция трябва да се отложи за един по-късен етап въпреки становището на някои автори за възстановяване на увредените структури след 72 часа.