Вилонодуларен синовит (пигментен) МКБ M12.2

Ставното заболяване, което се характеризира с възпаление и свръхрастеж на обвивката на ставите се нарича вилонодуларен пигментен синовит. Обикновено се засягат тазобедрена,  колянна, раменна, глезенна, лакътна става. Синовиалната течност увеличава своя размер.

Вилонодуларният пигментен синовит е идиопатично заболяване (няма точно определен причинител).
Заболяването вилонодуларен пигментен синовит е описано през 1941 година от Charles J. Sutro, Лихтенщайн и HL Jafe. Проявява се в две форми: локализирана и дифузна. Дифузната форма обикновено засяга големите и малки стави. Локализираният вилонодуларен пигментен синовит възниква под формата на голям доброкачествен тумор на сухожилните обвивки. Поради нарастването на тумора се увреждат околните кости и тъкани. Локализираните форми се срещат по-често при жените и засягат най-често пръстите на ръцете.

Заболяването е по-често срещано при мъжете, отколкото при жените. Началото на вилонодуларният пигментен синовит е внезапно, с поява на необяснима подутина в ставите и болка. Тъй като заболяването прогресира се наблюдава ограничение в движението и засилване на болката. Може да се стигне до пълно блокиране на ставата. Локализираната форма най-често се проявява първоначално като безболезнен, бавнорастящ доброкачествен тумор, а впоследствие се развиват общите симптоми на заболяването. Клиничната изява на дифузната форма много си прилича с тази при ревматоидния артрит.

Усложненията на вилонодуларен синовит (пигментен) включват разпространяване в околните тъкани, което води до ерозия на костите и увреждане на тъканите.

Диагнозата вилонодуларен пигментен синовит е рентгенологична, чрез ядрено-магнитен резонанс и биопсично изследване на синовията на засегнатата става. Диагнозата обикновено се поставя късно (няколко години след началото на заболяването), поради оскъдната симптоматика.

Лечението на вилонодуларен синовит (пигментен) може да бъде хирургично, лъчева терапия или ставно протезиране.