Бромхидроза МКБ L75.0

Апокринната бромхидроза представлява заболяване, характеризиращо се с неприятна телесна миризма, произтичаща от секретите на апокринните потни жлези. Това разстройство най-често засяга аксиларната област, но може също да включва гениталиите или плантарната страна на краката. Бромхидрозата може да допринесе за обезценка в индивидуалното психосоциално функциониране.

Началото на болестта след пубертета се среща често и обикновено е по-широко разпространена в афроамериканското население. Летните месеци или топлият климат могат да влошат заболяването. Лошата лична хигиена също може да бъде предразполагащ фактор за появата на бромхидроза.

Апокринните жлези се намират в най-висока концентрация в аксилите и половите органи, но също и в областите на гърдите, ушите и периорбиталните области. Те не участват в терморегулацияна на организма, но са отговорни за характерните феромонни миризми. Апокринните жлези отделят малко количество маслена течност, която е без мирис при достигане до повърхността на кожата. Последващата характерна миризма се дължи на бактериалното разлагане на маслената течност. Изследвания показват, че при индивиди с бромхидроза се наблюдават по-многобройни и по-големи апокринни жлези в сравнение с останалите здрави индивиди.

Няколко фактора допринасят за патогенезата на апокринната бромхидроза. Бактериалното разлагане на апокринните секрети произвежда амоняк и късоверижни мастни киселини, с характерна силна миризма. Най-разпространената от тези киселини е 3- метил-2-хексановата киселина, която достига повърхността на кожата, посредством свързващи протеини. Аксиларните области са населени с най-различни бактерии, повечето от които са грам-положителни. Появата на неприятна миризма на апокринната секреция е свързано с действието на аеробни коринебактерии. Приема се, че и ароматизиращите стероиди като 16-андростени, 5-алфа андростенол и 5-алфа андростенон, допринасят за появата на неприятната миризма.

Лица с бромхидроза имат повишени нива на 5- алфа редуктаза в техните апокринните жлези. Този ензим катализира превръщането на тестостерон в дихидротестостерон, като нивата на дихидротестостерон могат да бъдат по-големи от тестостерона в кожата на засегнатите лица.

Пациентите с бромхидроза се оплакват от неприятна миризма на тялото. Аксилите са най-често засегнатите места, въпреки че гениталиите и плантарната на част краката могат да бъдат засегнати. Нормалната телесна миризма варира значително между отделните индивиди и етнически групи. При азиатските популации само слаб мирис често се смята за диагностичен.

Диагнозата се поставя обикновено клинично.

Апокринната бромхидроза трябва да се разграничава от екринната бромхидроза, която е далеч по-рядка. Екринната секреция обикновено е без миризма и изпълнява терморегулаторна функция. Екринната бромхидроза може да се появи от действието на бактерии върху кератина, който е омекотен от екринната секреция. За нея е характерна плантарната локализация. Някои храни, медикаменти, токсини или метаболитни разстройства могат да доведат до екринна бромхидроза.

Консервативното лечение при бромхидроза има за цел да намали бактериалната флора и да поддържа суха кожата. Хигиенни мерки, като например подходяща измиване на засегнатите области, бързото отстраняване на потни дрехи и използването на антиперспиранти, са полезни в случаите на апокринна бромхидроза. Редовното бръснене на аксилите предотвратява натрупването на пот и бактерии. Използването на локални антибиотици, като клиндамицин и еритромицин, и антисептични сапуни може да ограничи растежа на бактериите. Локалните антибиотици трябва да се използват само, когато други антисептици са неефективни, тъй като те са свързани с по-голям риск от бактериална резистентност.

Консервативните методи са идеални при леки случаи на заболяването. Въпреки това, те не предлагат окончателно излекуване, а резултатите могат да бъдат незадоволителни, ако намаляването на миризмата е краткотрайно или непълно. Системните антихолинергични средства намаляват изпотяване, но тяхното използване може да бъде ограничено от техните нежелани ефекти.
Инхибиращото действие на ботулинов токсин А за намаляване производството пот, може да се прилага успешно за лечение на аксиларна бромхидроза.

Хирургичното лечение на бромхидроза се използва по-широко в азиатските страни. Хирургичното намаляване на броя на апокринните жлези намалява апокринната секреция. Хирургичното лечение подобрява дългосрочно състоянието на пациентите, но това е свързано с повишен риск от заболеваемост, включително белези, хирургически усложнения и риск от рецидив (фигурата вляво). През последните години са разработени нови минимално инвазивни техники, с по-малко заболеваемост. Те включват процедури с малки разрези и могат да доведат до задоволителни резултати с по-малко странични ефекти.

Пропускането на определени храни, като къри подправки, лук, чесън и алкохол, могат да подобрят състоянието на бромхидроза.