Акне в детска възраст МКБ L70.4

Акнето е полиетиологично заболяване на мастните жлези в резултат на повишена мастна секреция и нарушена кератинизация на космено-мастния фоликул, с образуване на комедони, папули, пустули и други.

Причината за акне в детска възраст е неизвестна. Смята се, че отчасти има генетичен произход. Акнето е рядко при по-големи деца преди пубертета на възраст от 2 до 6 години.

Акне в детска възраст се причинява отчасти от преходното повишаване на дехидроепиандростерон, произведен от незрелите надбъбречни жлези. Допълнително през 6-12 месеца от живота на момчетата може да има завишени нива на лутеинизиращ хормон, който стимулира тестостероновата продукция. На възраст около една година нивата на тези хормони започват да се стабилизират докато не се покачат отново през периода на адренархе. Като резултат акне в детска възраст отшумява около 1-2 годишна възраст.

Хормонални аномалии при деца с акне могат да бъдат свързани със следните заболявания:

• вродена хиперплазия на надбъбречните жлези
• синдром на Кушинг
• дефицит на 21-хидроксилаза
• преждевременен пубертет
• андроген-секретиращи тумори
• преждевременно адренархе

Акнето в детска възраст обикновено засяга бузите, а понякога и челото и брадичката на деца на възраст от три до шест месеца. То е по-често при момчетата, и обикновено е леко до умерено по тежест. Акнето може да включва комедони (бели и черни точки), възпалени папули и пустули, нодули и кисти. Това може да доведе до образуване на белези дори при относително по-леките форми. Понякога децата има наличие на възпалително акне, почти винаги с кистозни лезии в допълнение към възпалителните папули.

Има редица на акнеиформани състояния, които трябва да се имат предвид при диференциалната диагноза на акне в детска възраст като:

• бактериален фоликулит
• херпес симплекс
• варицела зостер вирус
• колонизация на кожата от гъбички на Malassezia species
• атипични пиодермии
• папуло-пустулозен сифилис

В повечето случаи акне в детска възраст няма нужда от лечение. Ако е налице по-тежка форма може да се назначи терапия в зависимост от етиопатогенетичните фактори. Използват се салицилова киселина, бензоил пероксид, азелаинова киселина, клиндамицин. Включването на тези активни съставки става в различни емулсии, кремове, мази и други. Обща терапия се прилага при спазване на основните принципи и се провежда с ретиноиди и цинкови препарати. Орална терапия с еритромицин, триметоприм или изотретинони може да се приложи при тежки или рефрактерни случаи.