Нокътна дистрофия МКБ L60.3

Нокътната дистрофия се определя като наличие на деформирани или частично увредени нокътни плочки в резултат на травма или специфично заболяване.

При травма на върховете на пръстите понякога се формира субунгвален хематом. Състоянието е свързано със силна болка, която може да бъде облекчена чрез пробиване на нокътната плочка с игла или кламер. Големите поднокътни хематоми водят до отлющване на нокътната плочка седмици или месеци по-късно.

Нокътният синдром на Brittle е най-честата форма на нокътна дистрофия и засяга по-често жени. Ноктите на ръцете и / или краката става чупливи или крехки, което ги прави податливи на разцепване и напукване. Състоянието може да бъде резултат от експозиция на прекомерно силен сапун и вода, лакочистител, хипотиреоидизъм, анемия, анорексия нервоза или булимия, или след орална терапия с ретиноиди. Някои професии, като медицински персонал, бармани, водопроводчици, и индивиди, изложени на вода ежедневно, са податливи на този синдром.

Гъбичната инфекция на ноктите (онихомикоза) е честа причина за възникване на нокътна дистрофия. Склонността към развитие на онихомикоза се повишава с възрастта, децата почти никога не се засягат. Микотичните нокти са чести сред мъжете и жените на възраст между 40 и 60 години.

Първият признак е развитието на онихолиза - отделяне на нокътната плочка от нокътното ложе в дисталната част на нокътя. Малко след това се наблюдава натрупване на мек жълт кератин в пространството, оформено от онихолизата. Процесът завършва с формирането на частично унищожен и деформиран жълт нокът.

Повечето случаи на онихомикоза се дължат на Trichophyton rubrum, също и на Epidermophyton flocwsum и Trichophyton mentagrophytes. Лечението е еднакво, независимо от това кой е причинителят на заболяването - перорално приемане на griseofulvin или ketoconazole.

Повечето инфекции на пръстите изчезват след 3-6 месечна продължителна терапия. Ноктите на краката поради по-бавния си растеж се нуждаят от по-продължително лечение - 9-12 месеца. Степента на рецидив е висока, особено след прекратяване на лечението.

Нокътна дистрофия настъпва при значителен процент от болните с псориазис. Обикновено нокътните изменения следват развитието на кожните лезии, само в редки случаи те могат да предшестват друга клинична изява на заболяването. Псориатичните нокти са класифицирани като анормално дебели или с променен цвят нокти на ръцете и / или краката. Не съществува общоприето лечение на псориатичната нокътна дистрофия. Ефикасни са стероидните инжекции в нокътния матрикс. Системната терапия с метотрексат винаги дава резултат, но положителният ефект на тези медикаменти трябва да се прецизира на фона на тяхната токсичност.

Нокътна дистрофия на двадесетте пръста е известна още като "трахионихия". При това състояние се засягат всички нокти.

Състоянието се характеризира с надлъжно набраздяване, хлътване, загуба на блясък и грапавост на нокътната повърхност.

Причината за нокътната дистрофия на двадесетте пръста е неизвестна, но в някои случаи се оказва, че е свързана с други кожни заболявания, като екзема, лихен планус, псориазис и алопеция ареата. При някои случаи е установено автозомно-доминантен модел на унаследяване. Други случаи на състоянието са с неизвестен произход и започват постепенно в ранна детска възраст. Тези случаи обикновено са самоограничаващи се и могат да изчезнат бавно с възрастта.

Състоянието най-често се среща в детска възраст. Леки аномалии на ноктите могат да се наблюдават при раждането, като състоянието прогресира бавно през годините и причинява промени в структурата на ноктите на ръцете и краката.

Типични признаци и симптоми включват:

• груби и крехки нокти
• някои нокти могат да станат изкривени
• преглед на ноктите показва надлъжно набраздяване, хлътване, загрубяване и цепене
• ноктите губят блясъка си и мога да променят цвета си към матов, сивкавобял

Няма специфично лечение за нокътната дистрофия на двадесетте пръста. Състоянието е много трудно за лечение и често резултатите са незадоволителни. Някои лечения, които са били опитвани, включват:

• Гризеофулвин и други перорални противогъбични средства
• Системни, локални и интралезионални кортикостероиди
• Локална PUVA-терапия

Заглавно изображение: Anthere, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons