Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Папулосквамозни увреждания Псориазис Гутатен псориазис

Гутатен псориазис МКБ L40.4

Гутатен псориазис МКБ L40.4 - изображение

Гутатен псориазис представлява вид псориазис, който се характеризира с малки, капковидни ерупции с големина 1-10 мм в диаметър и розов цвят. На повърхността си капковидните папули имат тънка люспа. Първоначално се засягат торса и горните крайници, но може да е налице и генерализирано разпространение.

Лезиите се развиват през първия месец от началото на заболяването, запазват се без промяна през втория месец, а през третия започва ремисия. Наименованието гутатен идва от латинската дума gutta - капка.

Гутатният псориазис е по-чест при индивидите под 30 години. Често респираторна инфекция на горните дихателни пътища с бета-хемолитични стрептококи група А предшества появата на лезиите с около две седмици. При децата стрептококовият перианален дерматит се свързва с появата на гутатен псориазис. Внезапната поява на папули в отговор на стрептококова инфекция може да бъде или първата изява на псориазис в незасегнати до този момент индивиди, или влошаване на съществуващ плаков псориазис.

Етиологията на гутатния псориазис включва:

  • Генетични фактори - генетичната предиспозиция играе важна роля в развитието на гутатен псориазис. Заболяването се асоциира с наличието на HLA - BW17, HLA - B13.
  • Стрептококова инфекция - при над 80 % от пациентите се откриват лабораторни и клинични доказателства за стрептококова инфекция, обикновено под формата на тонзилофарингит. Освен стрептококи група А, значение имат и стрептококи група C и G.
  • Т-лимфоцити - в началните кожни лезии се наблюдава активиране на Т-лимфоцитите, ендотелните клетки и макрофагите, които водят до пролиферация на епидермиса.
  • Автоантитела - чрез техниката имуноблот са установени антистрептококови антитела в серума на пациенти с гутатен псориазис. Те са главно IgG и са насочени към различни стрептококови антигени.

Предполага се, че гутатният псориазис е резултат на имунна реакция, провокирана от предишна стрептококова инфекция в генетично предразположени индивиди. Установено е, че някои съставки на стрептококите реагират кръстосано с нормалния човешки епидермис.

Заболяването засяга еднакво двата пола. Гутатният псориазис е втората най-разпространена форма на псориазис при децата.

Началото е остро, с поява на множество папули по тялото и горните крайници. Те се придружават от слаб сърбеж.

Освен със стрептококова инфекция, появата на гутатен псориазис се асоциира и с други инфекциозни агенти - бактерии (Staphylococcus aureus), гъбички (Malassezia, Candida), вируси (човешки папилома вирус, ретровируси).

Някои медикаменти могат да предизвикат пристъп на гутатен псориазис - литий, бета-блокери, антималарийни средства, нестероидни противовъзпалителни средства, имуномодулатори.

Лезиите могат да се разпространят по лицето, ушите и скалпа. Дланите и ходилата рядко се засягат. Не се наблюдават задължително нокътни промени. При случаите, които са свързани с остра стрептококова инфекция, може да се наблюдава фарингеална или перианална еритема.

При диагностицирането се снема подробна анамнеза за приеманите от пациента лекарства. При лезии по дланите и ходилата трябва да се изключи вторичен сифилис. Извършва се биопсия на кожата. Взема се гърлен секрет.

Диференциална диагноза се прави с кожен Т-клетъчен лимфом, нумуларен дерматит, парапсориазис, питириазис розея, сифилис.

Обикновено гутатният псориазис изчезва спонтанно след няколко седмици без лечение. Прилагат се кортикостероидни кремове в зависимост от локализацията на заболяването. Поради асоциацията със стрептококова инфекция е уместно прилагането на антимикробни агенти, ако се изолират стрептококи от гърления секрет. Най-често се използват Cephalexin, Amoxicillin, Penicillin, Erythromycin. Изчезването на гутатния псориазис може да бъде ускорено чрез прилагането на фототерапия.

3.8, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Гутатен псориазис МКБ L40.4

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки