Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Папулосквамозни увреждания Псориазис Псориазис вулгарис

Псориазис вулгарис МКБ L40.0

Псориазис вулгарис МКБ L40.0 - изображение

Псориазис вулгарис, наречен още нумуларен псориазис и псориазис с плаки, е най-често срещаната форма на псориазис. Характеризира се с овални червени плаки, разположени по екстензорните повърхности на тялото и скалпа. Върху тях се наблюдават сквами като резултат от пролиферацията на епидермиса и възпалението на кожата. Продължителността и степента на този тип псориазис варира при различните пациенти.

Острите пристъпи на псориазис вулгарис могат да доведат до по-тежко заболяване - пустулозен или еритродермичен псориазис. Между 10-20 % от пациентите с псориазис вулгарис имат псориатичен артрит.

В етиологията на заболяването вземат участие различни фактори:

  • Генетични фактори - плаковият псориазис се асоциира с някои гени - HLA - B13, HLA - B17
  • Травма - физическа, химическа, електрическа, хирургична
  • Слънчева светлина - според голяма част от пациентите тя е благоприятна, тъй като през летните месеци намалява тежестта на заболяването, но при малка част от пациентите се наблюдава влошаване на състоянието под влияние на силна слънчева светлина
  • Инфекции - фарингеални стрептококови инфекции, HIV инфекция
  • Лекарства - някои лекарства влошават клиниката на псориазиса (литий, кортикостероиди, бета-блокери, антималарийни медикаменти, НСПВС)
  • Емоционални фактори - стрес
  • Тютюнопушене и консумация на алкохол
  • Хормонални промени - честотата на заболяването се повишава през пубертета и менопаузата; по време на бременност симптоматиката по-скоро се подобрява, отколкото влошава

Псориазисът е възпалително кожно заболяване с реактивна хиперпролиферация на епидермиса.

Патогенетичните механизми се осъществяват основно от Т-клетките в дермата. Антиген-представящите клетки в кожата (Лангерхансовите клетки) мигрират до регионалните лимфни възли, където взаимодействат с Т-лимфоцитите. Провокира се имунен отговор, водещ до активиране на Т-клетките и освобождаване на цитокини. Локалните ефекти на цитокините водят до възпаление, клетъчно медииран имунен отговор и епидермална пролиферация, характерна за болните с псориазис.

Нумуларен псориазис се характеризира с два възрастови пика. Първият е във възрастта 16 - 22 години, а вторият - при индивиди между 50-60 години. По-често се засяга женският пол, като жените развиват псориазис по-рано от мъжете.

Пациентите съобщават за поява на проминиращи и сърбящи зачервени лезии с увеличена десквамация по скалпа и екстензорните повърхности. Симптоматиката се подобрява през лятото и се влошава през зимата. При индивидите, които развиват псориатичен артрит, се описват болка и възпаление на ставите, скованост и развитие на деформация на ставите.

Здрава кожа и псориазис вулгарис

При обективното изследване се установяват надигнати лезии с различни размери - от един до няколко сантиметра. Малките плаки могат да се слеят в по-големи, особено по краката и в сакралната област. Псориатичните плаки имат ясно отдиференцирани граници. Покрити са със сухи, бели сквами. При опит да се отстранят се появява кървене от увеличените капиляри на дермата. Този феномен е известен като признак на Auspitz.

Важен симптом на псориазис вулгарис е сърбежът. В процеса могат да бъдат въвлечени и ноктите с развитие на онихолиза и субунгвална хиперкератоза. При децата псориазис вулгарис протича по-малко по различен начин. Плаките са по-тънки и с по-малко сквами. По-често се засяга лицето, а понякога може да се развие в областта на пелените и сгъвките.

Диференциална диагноза се прави с лихен планус, лихен симплекс хроникус, лупус еритематодес, нумуларен дерматит, парапсориазис, питириазис розея, себореен дерматит.

Диагнозата се основава на обективната находка. В тежките случаи лабораторно се установява лека хиперурикемия и ниски нива на фолатите. Диагнозата се потвърждава чрез биопсия на кожата.

Лечението на псориазис с плаки трябва да бъде индивидуално и съобразено с възрастта, пола, професията на пациента и други фактори. То има основно три направления - локални агенти, фототерапия и системно лечение. Локално се прилагат кортикостероиди, въглищен катран, антралин. Освен фототерапия, понякога се използва фотохимиотерапия - метотрексат в комбинация с UVA облъчване. Системно лечение (имуносупресори) се предприема едва когато останалите два варианта не дадат резултат.

4.0, 17 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки