Алергичен контактен дерматит от лекарства при контакта им с кожата МКБ L23.3

Локалните медикаменти включват балсами, кремове, гелове, масла, лосиони, лепенки, мазила и други продукти, които се прилагат върху кожата. Те се състоят от активна съставка и основа, която може да съдържа консерванти и аромати. Много форми на локални лекарства са на разположение и включват продукти като антибактериални и противогъбични препарати, противовъзпалителни и болкоуспокояващи препарати и почистващи и овлажняващи агенти.

Алергичен контактен дерматит от лекарства при контакта им с кожата се наблюдава само когато имунната система на човек е чувствителна към дадения агент (т.е. човек е алергичен към дадена съставка). Обривът обикновено се развива след повече от 12 часа след приложение на медикамента и контакта му с кожата, като достига своя пиков момент около 48 часа след експозиция. Симптомите на алергичния контактен дерматит от лекарства при контакта им с кожата се проявяват с еритема, силен сърбеж, подуване и полиморфни лезии.

Някои индивиди могат да страдат от една или повече реакции. Например, атопични хора (пациенти с атопичен дерматит, астма и / или ринит) са с тенденция да развият дразнещо контактен дерматит, което води до увеличен риск от алергичен контактен дерматит поради отслабена функция на кожната бариера и по-голяма чувствителност към алергена.

Установено е, че алергия към локални лекарства е по-често срещана при пациенти в напреднала възраст. Някои пациенти с предишни съществуващи състояния на кожата могат да бъдат в по-голям риск от развитие на алергични реакции към локално прилагани лекарства.

Хората с венозен застоен дерматит са изложени на висока опасност от развитие на алергия към средства, прилагани към засегнатата област. Локално приложеният неомицин е важен причинител за алергичен контактен дерматит при тези пациенти, тъй като се използва често, въпреки липсата на документиране на неговата ефикасност при лечението на венозните улцерации.

Пациенти с външен отит често са алергични към локално приложени неомицин и кортикостероиди.

Алергените, намиращи се в локалните медикаменти, могат да бъдат активното лекарствено вещество или спомагателни вещества.

Лекарствените алергени, съдържащи се в локалните медикаментозни средства, които са известни, че предизвикват алергични кожни реакции, включват:

• Неомицин - антибиотик, който се използва широко в локални кремове, мехлеми, лосиони, очни препарати и капки за уши. Използва се за лечение на различни заболявания на кожата, очите и външното ухо.
• Кортикостероиди - антивъзпалителни агенти, използвани при лечението на много състояния и заболявания. Има много различни видове локални кортикостероиди с различни сила и действия. Те са също често се срещат в комбинирани препарати с антибактериални и противогъбични агенти.
• Бензокаин - широко използван локален анестетик, често употребяван локално. Лекарите и зъболекарите използват бензокаинови препарати, особено на мукозните повърхности, като устата, за да подготвят или "вцепенят" място за инжектиране. Местни анестетици, като бензокаин, също са съдържат в някои хемороидални препарати.
• Салицилат - химикал, съдържащ се естествено в растения и е основната съставка на медикамента аспирин. Използва се в кремове за облекчаване на мускулни болки.
• Нестероидни противовъзпалителни лекарства - използват се в локални гелове и кремове за лечение на мускулни и ставни болки.

Групите на алергени, съдържащи се в основата на локалните лекарства, които най-често предизвикват алергия, са аромати и консерванти.

Алергията към локални медикаменти се диагностицира чрез извършване на специални тестове за алергия, наречени patch тестове. Диагнозата може да включва тестване спрямо активното лекарствено вещество или компонент на основата.

Алергичният контактен дерматит от лекарства при контакта им с кожата би трябвало да изчезне бързо, след като е отстранен алергена. В случаите, когато алергенът не е локален кортикостероид, може да се използват леки локални стероиди за облекчаване на сърбежа, подуването и зачервяването. При вторично заразяване на мехурите, се предписва антибиотик.