Хипертрофия на венците МКБ K06.1

Нормалната гингива (венец) се разделя на: маргинална (свободна), прикрепена (алвеоларна) и междузъбна (папиларна). Като маргинална се определя онази част от гингивата, която обхваща шийката на зъба и участва в образуването на зъбно – венечната бразда. Продължение на маргиналната гингива е прикрепената (алвеоларната) гингива. Тя е здраво свързана чрез еластични влакна с подлежащата алвеоларна кост и цимента на зъба. Междузъбната (папиларната) гингива изпълва пространството между два съседни зъба, от алвеоларния ръб до контактната точка на короните.

Хипертрофия на венците е увеличаване на размера на нормалните кетки, причинено от редица фактори.

Хиперплазия на венците е увеличаване на броя на клетките.

Фиброматоза на венците представлява доброкачествен тумор от зрялата съединителна тъкан. Фиброматозата се среща по кожата, в подкожната съединителна тъкан, по устната лигавица, предимно по езика, като повърхностен и дълбоко лежащ, по венците и по-рядко като централна фиброматоза на челюстите. Фиброматозата на венците е заболяване, което започва още в детска възраст, като зъбите и зъбните редици се покриват от разраствания на лигавицата по такъв начин, че остава да стърчи само малка част от зъбите. Разрастванията се отличават с тенденция към рецидивиране след оперативното им отстраняване, поради което се налага да се отстранят изцяло.

Здравата гингива има бледорозов цвят. Нейната особеност е наличието на пигментация, която в повечето случаи съответства на пигментацията на кожата. Интензивността и разположението на пигментираните участъци варират в широки граници, но най-често пигментите се струпват в областта на венечната папила. Нормалната гингива притежава по-фин и по-груб зърнест повърхностен релеф, който й придава вид на портокалова кора. Възпалителният процес, както и остаряването на венците, се съпровожда с изглаждане на зърнестия й релеф, а възвръщането му е белег на настъпващо оздравяване. Орално хигиенните процедури влияят върху релефа на гингивата. При усърдно четкане с твърда четка дори свободният венечен ръб и венечната папила придобиват зърнест вид.

За възникването на хипертрофия на венците играят роля местни и общи фактори.
- Към местните причини се числят: механични травми, дразнене – от остри ръбове на кариозни дефекти и корени, дразнещото действие на химични и бактериални фактори в случаите с лошо хигиенно състояние на устната кухина.
- От общите причини хипертрофия на венците може да възникне на конгенитална основа (вродена основа), у недоразвити лица, е хормонални нарушения, в периода на пубертета, при болести на кръвотворната система и др. Хипертрофия на венците се наблюдава при развитието на лупозна туберкулоза, след прекарана ангина, грип и др. Трябва да се подчертае, че хипертрофичният гингивит на базата на общи причини по-често се появява там, където действат местни дразнещи фактори.

Хипертрофията на венците може да бъде и вродена. Едни автори отнасят споменатата патологична картина към вродените аномалии, други – към възпалителните процеси. Известна роля във възникването на заболяването могат да играят смущения в жлезите с вътрешна секреция, хиповитаминоза А, С и D, конституционални и наследствени фактори, прекарани възпаления и органични изменения на мозъка.

Хипертрофията на венците започва предимно в периода на първата или втората дентиция, постепенно обхваща целия неподвижен венец около всички зъби както от вестибуларната, така и от оралната страна.

Клинична картина на хипертрофия на венците
Венецът е обикновено блед, твърд, еластичен и не болезнен, повърхността му е непроменена или образува вал с папиларна структура.
При хипертрофия на венците патологичният процес започва обикновено между зъбните папили и маргиналната гингива. Венецът се зачервява, разхлабва, отича, а по-късно хипертрофира. Съобразно по-нататъшното развитие на заболяването на хипертрофия се подлага целия неподвижен венец. Венецът става твърд, еластичен, не болезнен или мек, разхлабен, силно кървящ, повърхността му може да бъде не изменена или да се образува вал с папиларна структура.

Хипертрофиралите венци понякога покрива целите зъбни корони. Но понякога вследствие действието на локални дразнители и лошо хигиенно състояние се присъединява местен възпалителен процес и това състояние се усложнява от разхлабване, зачервяване и склонност към кървене.

В микроскопската картина се установява хронично възпаление със значителна фиброза (разрастване на съединителна тъкан), плазматични и лимфоцитарни инфилтрати, значително разширение и хипертрофия на епитела.

Лечение на хипертрофия на венците
Първата цел в лечението е подобрена устна хигиена. Когато хронично възпалените венци включва значителна фиброзна компонента и не претърпява обратно развитие се пристъпва към хирургично отстраняване на излишната тъкан. Тази процедура е известна като гингивектомия.