Остра белодробна недостатъчност след извънторакална хирургична намеса МКБ J95.2

Остра белодробна недостатъчност след извънторакална хирургическа намеса е сравнително често срещано, тежко следоперативно усложнение, което води до невъзможност на белите дробове да доставят кислород на организма и да отстраняват въглеродния диоксид. Белодробната система вече не е в състояние да отговори на метаболитните нужди на организма по отношение на оксигенацията на кръвта и/или отстраняването на CO2.

Механизмите на остра белодробна недостатъчност след извънторакална хирургическа намеса обикновено са свързани с непълно възстановяване от анестезия, аспирация, хронично увреждане на дихателната функция или сепсис.

Факторите, които влияят върху развитието на постоперативна дихателна недостатъчност са свързани с предоперативния здравен статус на пациента и ефектите на анестезията и хирургичната травма.

Здравен статус

Общото здравословно състояние на пациента е от голямо значение за развитието на усложнения. Предварително съществуващите дихателни и сърдечно-съдови нарушения, както и анормалните имунни реакции, често водят до остра белодробна недостатъчност след извънторакална хирургическа намеса.

Обща анестезия

Общата анестезия има биологични ефекти върху дихателната система. Механичните и функционални промени засилват тези ефекти. Общата анестезия намалява функционалния остатъчен капацитет, с незабавно развитие на ателектаза чрез три механизма: компресия на белодробната тъкан, абсорбция на алвеоларния въздух и увреждане на сърфактанта. Настъпилото несъответствие вентилация-перфузия води до хипоксемия. Анестетици, аналгетици и други периоперативни лекарства засягат централната регулация на дишането.

Хирургична травма

Видът на хирургичната операция допринася в значителна степен за развитието на остра белодробна недостатъчност.

Ателектазата в следоперативния период е най-честата причина за развитие на остра дихателна недостатъчност.

Клиничните прояви включват хипоксемия, хиперкапния, учестено дишане. Може да има още променено психическо състояние (възбуда, сънливост), периферна или централна цианоза, намалено кислородно насищане на кръвта, тахикардия, хипертония и обилно изпотяване.

Лечението на остра белодробна недостатъчност след извънторакална хирургична намеса започва със спешна реанимация, последвана от фаза на текущи грижи. Целта на спешната реанимация е да стабилизира състоянието на пациента, до колкото е възможно и да предотврати по-нататъшното влошаване на състоянието му. След като тази цел се постигне, фокусът преминава към диагностика и лечение на основния процес.

Спешна реанимация:

• оксигенация
• контрол на дихателните пътища
• изкуствена вентилация
• стабилизиране на циркулацията
• прилагане на бронходилатори и стероидите