Хронични интерстициални белодробни нарушения, причинени от лекарствени средства МКБ J70.3

Хронични интерстициални белодробни нарушения, причинени от лекарствени средства се характеризират със засягане на интерстициума и белодробна фиброза. Над 150 вида лекарства доказано предизвикват белодробно заболяване. Механизмът на увреждането не е известен, но се предполага реакция на свръхчувствителност спрямо дадено лекарство. Лекарствата, причиняващи хронични интерстициални белодробни нарушения включват химиотерапевтици, антибиотици, антиаритмични, имуносупресивни средства, аналгетици и др.

Заболяването започва с възпаление:

• бронхиолит - възпаление на малките дихателни пътища (бронхиолите)
• алвеолит - възпаление, засягащо алвеолите
• васкулит - възпаление, включващо най-малките кръвоносни съдове (капилярите)

В крайна сметка се стига до белодробна фиброза, която е необратимо състояние. Фиброзата води до трайна загуба на еластичността на белодробната тъкан. Нарушена е и доставката на кислород в тъканите. Алвеолите, междуалвеоларните пространства и капилярите се разрушават и се образува съединителна тъкан.

Заболяването може да се развие постепенно или да прогресира бързо. Симптомите обикновено включват: недостиг на въздух, особено при усилие, умора и слабост, загуба на апетит, загуба на тегло, суха, непродуктивна кашлица, дискомфорт в гърдите, затруднено дишане, кръвоизлив в белите дробове.

Диагнозата на хронични интерстициални белодробни нарушения, причинени от лекарствени средства започва с пълна анамнеза и физикален преглед. Важно е да се установи лекарството, предизвикало това състояние. Може да се използват и още изследвания: белодробни функционални тестове, рентгенография на гръден кош, кръвни тестове, компютърна томография, бронхоскопия, бронхиоларен лаваж, белодробна биопсия.

Лечението включва кортикостероиди, белодробна рехабилитация, кислородотерапия. Задължително е да се прекрати по-нататъшното приемане на лекарството, причинило заболяването.