Остър белодробен оток, причинен от химични вещества, газове, дим и пари МКБ J68.1

Вдишването на различни химични вещества, газове, дим и пари може да доведе до различни степени на белодробен оток. Химически индуцираното остро белодробно увреждане води до повишена пропускливост на алвеоларната капилярна мембрана. В резултат на това настъпва патологично натрупване на екстраваскуларна течност в белите дробове.

Химическите вещества, които могат да доведат до остър белодробен оток, причинен от химични вещества, газове, дим и пари включват: хлор, хлорпикрин, дифосген, фосген, азотни оксиди, серен диоксид, сероводород и др.

След определен безсимптомен период се появява прогресивен задух, стягане в гърдите, учестено дишане, тревожност, безпокойство, прекомерно изпотяване и кашлица с розови пенести храчки. Тези симптоми отразяват хипоксемията, хипервентилацията и намаленият къмплайънс на белите дробове, които са резултат на белодробния оток. Нарушава се доставката на кислород до алвеоларните капиляри, което може да доведе до хипоксемия. Смъртта най-често настъпва в резултат на дихателна недостатъчност.

Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. Физикалната находка включва студени крайници, бледост или цианоза на кожата, набъбнали шийни вени, сърцебиене, повишено кръвно налягане, хрипове, отоци на крайниците. При аускултация се установяват влажни хрипове и сърдечни шумове. Стандартната рентгенография на гръден кош се смята за най-бързият и чувствителен метод, потвърждаващ диагнозата химичен остър белодробен оток. Приложение в диагностиката намират още ехографското изследване, пълна кръвна картина с диференциално броене, рутинно изследване на урината, кръвно-газов анализ, който обикновено разкрива ниска концентрация на кислород и висока концентрация на въглероден диоксид в кръвта при лица със съмнение за белодробен оток.

Тъй като остър белодробен оток, причинен от химични вещества, газове, дим и пари е спешен медицински случай, пациентите се нуждаят от незабавна хоспитализация и спешно лечение. Веднага се доставя кислород на пациента чрез маска или ендотрахеална тръба с механична вентилация. Лицето може да бъде инструктирано да седне в леглото с висящи крака, за да се улесни дишането и да се намали венозното връщане. Специфичните мерки включват прилагане на сърдечни гликозиди, бързо действащи интравенозни диуретици, морфин за облекчаване на тревожността и болката, бронходилататори.
Пациентът трябва да бъде наблюдаван непрекъснато, докато състоянието му се нормализира.