Пневмокониоза, причинена от талк МКБ J62.0

Пневмокониоза, причинена от талк представлява професионално заболяване, при което се инхалират талкови прахови частици. Нарича се още талкоза и принадлежи към групата на силикатозите.

Обикновено заболяването възниква при добива или работата с талк. Пневмокониозата, причинена от талк може да доведе до белодробна фиброза. По-често, обаче протича доброкачествено и при отстраняване на болния от работната му среда, състоянието му спира да се влошава.

Чистият талк води до образуване на грануломи тип "чуждо тяло" и лека перибронхиална фиброза. Значително по-фиброгенен е техническият талк, поради примес на азбест. След експозиция 18-25 години може да причини базална фиброза и хиалиноза на плеврата, понякога с калциеви отлагания. В такива случаи се говори за талкоазбестоза.

Понякога заболяването не предизвиква никакви симптоми. При поява на оплаквания, те най-често са кашлица със или без храчки, хрипове, недостиг на въздух, особено след физическо натоварване, склерофония.

При аускултация се установяват дребни влажни крипитации в белодробните основи и средните полета. Рентгеновото изследване показва задебеляване на интерстициума, като при по-тежките случаи може да има ивичести сенки. Приложение намира също и КТ. Важни за диагнозата на пневмокониоза, причинена от талк, са белодробните функционални тестове. По-рядко се използва бронхоскопия с биопсия.

Диференциална диагноза трябва да се прави с металокониози, фиброза от токсични газове, лекарствено провокирана фиброза при употреба на нитрофуран, цитостатици, сулфонамиди.

Усложнението при продължителна експозиция на талкови прахове е дихателна недостатъчност.

Лечението включва извеждане на болния от вредната работна среда, дезобструктивно лечение, общоукрепващо лечение и рехабилитация.