Преждевременна деполаризация от антриовентрикуларното съединение МКБ I49.2

Съществува объркване по отношение на термините нодален и паранодален ритъм. Атриовентрикуларния възел е дискретна анатомична структура, а областта около AV-възела се нарича паранодална тъкан. Терминът паранодален ритъм често се използва вместо нодален (от AV-възела) за означаване на ектопичния ритъм или мястото на забавяне на AV-проводимостта, когато точната локализация не е съвсем ясна.

Най-честите нодални видове ритъм включват нодални "спасителни" екстрасистоли, нодални пейс-мейкъри и ускорен нодален ритъм.

Преждевременна деполяризация от антриовентрикуларното съединение (нодална екстрасистолия) се предизвиква от огнище с повишена възбудимост вътре или в близост до атрио-вентрикуларния възел. Основната роля на атрио-вентрикуларния възел (участък от проводната система на сърцето, локализиран между митралната клапа и трикуспидалната клапа откъм септалната част на дясното предсърдие) е да забавя скоростта на импулсите, идващи от предсърдията. При определени условия (сино-атриален блок) тези клетки имат и способностите на пейсиращи - появява се заместителен нодален ритъм. Нодалните екстрасистоли имат типична ЕКГ характеристика - Р-вълна с негативна форма, разположени са на различно отстояние от QRS-комплекса - пред, след и вътре в него, а компенсаторната следекстрасистолна пауза е непълна.

Нодалната екстрасистола е съкращението, което нарушава паузата в ритъма, предизвикана от липсата на синусов пейсинг. Всъщност, тези екстрасистоли са предпазен механизъм за предотвратяване на дълги паузи в сърдечния ритъм. Ако синусовия възел не възстанови функцията си, тъканта на AV-възела продължава да генерира спасителни импулси и този нодален пейс-мейкър поема функциите на синусовия възел.

Преждевременна деполаризация от антриовентрикуларното съединение се среща при пациенти с хипоксия, хиперкалиемия, инфаркт на миокарда и други клинични ситуации, при които синусовият възел не функционира. Понякога нодалният ритъм е твърде бавен за поддържане на адекватен минутен обем. В тези случаи се използват атропин или изопротеренол за повишаване автоматизма на AV-възела.