Преждевременна предсърдна деполаризация МКБ I49.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Преждевременната предсърдна деполаризация представлява ранен електрически импулс, възникващ в предсърдията извън синусовия възел. Той предизвиква допълнително съкращение, често усещано като прескачане или силен удар на сърцето. Предсърдните екстрасистоли са чести и обикновено не са опасни, особено при хора без сърдечно заболяване. Те могат да бъдат провокирани от стрес, недоспиване, алкохол, стимуланти, лекарства или различни заболявания. При честа поява могат да бъдат свързани с повишен риск от предсърдно мъждене, поради което понякога са необходими допълнителни изследвания и проследяване.

Причини и рискови фактори

Преждевременната предсърдна деполаризация, наричана още предсърдна екстрасистола или преждевременно предсърдно съкращение, възниква, когато електрически импулс се образува преждевременно в участък на предсърдията извън синусовия възел. В резултат сърцето се съкращава по-рано от очакваното, след което често настъпва кратка пауза преди възстановяването на обичайния ритъм.

Единични предсърдни екстрасистоли се срещат много често, включително при напълно здрави хора. В много случаи не може да бъде установена конкретна причина. Честотата им обаче обикновено се увеличава с напредването на възрастта и при наличие на сърдечносъдови или други заболявания.

Сред състоянията, които могат да предразположат към преждевременна предсърдна деполаризация, се включват артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и преживян инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, заболявания на сърдечните клапи, кардиомиопатии, вродени сърдечни аномалии, възпалителни заболявания на сърцето, увеличаване или структурно ремоделиране на предсърдията, други нарушения на сърдечния ритъм, хронична обструктивна белодробна болест и други белодробни заболявания, обструктивна сънна апнея.

Нарушенията в електролитното и хормоналното равновесие също могат да повлияят електрическата активност на сърцето. Възможни причини са отклоненията в нивата на калий, магнезий и други електролити, хипертиреоидизмът, анемията, повишената температура, обезводняването и острите инфекции.

Появата или зачестяването на предсърдните екстрасистоли може да бъде провокирано от силен емоционален стрес и тревожност, недоспиване и физическо изтощение, тютюнопушене и употреба на никотинови продукти, прием на алкохол, големи количества кофеин или индивидуална чувствителност към него, енергийни напитки, употреба на кокаин, амфетамини и други стимулиращи вещества, интензивно физическо натоварване при някои хора.

Някои лекарствени продукти също могат да провокират или да засилят преждевременните съкращения. Такива са определени деконгестанти срещу запушен нос, стимулиращи лекарства, бета-2 агонисти за лечение на астма и хронична обструктивна белодробна болест, някои медикаменти за щитовидната жлеза и други средства, които повишават симпатиковата активност.

Рисковите фактори за по-честа преждевременна предсърдна деполаризация включват напреднала възраст, високо кръвно налягане, затлъстяване, сънна апнея, захарен диабет, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и наличие на структурно сърдечно заболяване.

Симптоми

При голяма част от хората преждевременната предсърдна деполаризация не причинява никакви симптоми.

Единичните екстрасистоли често се откриват случайно при измерване на пулса, физикален преглед, електрокардиография или продължително мониториране на сърдечния ритъм.

Когато има оплаквания, най-характерно е усещането за сърцебиене. То може да бъде описано като прескачане или кратко спиране на сърцето, силен или внезапен удар в гърдите, пърхане, трептене или туптене в гърдите, краткотрайно ускоряване или нарушаване на ритъма, пулсации в областта на шията.

При чести или последователни предсърдни екстрасистоли могат да се появят по-продължително сърцебиене, усещане за неравномерен пулс, лек задух, отпадналост и умора, намалена поносимост към физическо натоварване, замайване или чувство за нестабилност, тревожност, особено когато човек е силно съсредоточен върху сърдечния си ритъм.

Оплакванията нерядко се усещат по-отчетливо в покой, вечер или в легнало положение, когато вниманието не е ангажирано с други дейности. Те могат да станат по-забележими и след стрес, недоспиване, употреба на алкохол или прием на индивидуално провокиращи вещества.

Усложнения

Единичните и редки преждевременни предсърдни деполаризации при хора без структурно сърдечно заболяване обикновено са доброкачествени и не водят до усложнения. Те сами по себе си не причиняват спиране на сърцето и в повечето случаи не нарушават съществено неговата помпена функция.

По-голямо клинично значение имат честите, продължителните или групираните предсърдни екстрасистоли. Те могат да бъдат белег за повишена електрическа нестабилност на предсърдията или за подлежащо сърдечносъдово заболяване.

Възможните усложнения и свързани рискове включват предсърдно мъждене, други надкамерни аритмии (надкамерна тахикардия, предсърдна тахикардия или предсърдно трептене), повишен риск от инсулт, нарушение на сърдечната функция.

Изключително големият и продължителен брой предсърдни екстрасистоли в редки случаи може да доведе до отслабване на сърдечния мускул и развитие на аритмия-индуцирана кардиомиопатия. Състоянието може да се подобри след ефективно потискане на екстрасистолите.

Не съществува единна гранична стойност, над която предсърдните екстрасистоли задължително причиняват усложнения.

Дори когато не са опасни, честите и осезаеми екстрасистоли могат да предизвикат тревожност, нарушения на съня, ограничаване на физическата активност и постоянно наблюдение на пулса.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя чрез регистриране на преждевременния предсърден импулс и оценка на неговата честота, връзката му със симптомите и наличието на подлежащо заболяване. Единичната предсърдна екстрасистола може да не бъде уловена при кратък преглед, затова понякога е необходимо продължително проследяване на сърдечния ритъм:

• разпит и преглед: необходимо е уточняване на характера, началото, продължителността и честотата на сърцебиенето, както и връзката му с физическо натоварване, стрес, недоспиване, алкохол, кофеин, тютюнопушене и прием на лекарства или стимулиращи вещества. Важно е да се установи дали са налице предупредителни симптоми като гръдна болка, изразен задух, припадък или поява на оплакванията при физическо натоварване. Уточняват се също наличните сърдечни, белодробни и ендокринни заболявания и фамилната анамнеза за аритмии или внезапна сърдечна смърт
• електрокардиография: това е основното изследване за потвърждаване на диагнозата. Характерната находка включва преждевременно появила се P-вълна с форма, различна от тази на нормалната синусова P-вълна. Обикновено след нея следва тесен QRS-комплекс, тъй като импулсът се провежда по нормалната проводна система на камерите
• продължително мониториране на сърдечния ритъм: когато оплакванията са периодични и не се регистрират на стандартна електрокардиограма, може да се използва холтер ЕКГ за 24-48 часа или по-продължителен период, продължителен монитор с кожна лепенка, събитиен рекордер при по-редки симптоми
• ехокардиография и други сърдечни изследвания: ехокардиография може да се назначи при чести екстрасистоли, отклонения в електрокардиограмата, наличие на симптоми или съмнение за структурно сърдечно заболяване. Чрез нея се оценяват размерите на сърдечните кухини, функцията на камерите и състоянието на клапите. Тест с физическо натоварване може да бъде подходящ, когато оплакванията се появяват при усилие или съществува съмнение за миокардна исхемия
• лабораторни изследвания: в зависимост от клиничната картина могат да бъдат изследвани калий, магнезий, калций и други електролити, тиреостимулиращ хормон и свободни тиреоидни хормони, пълна кръвна картина за установяване на анемия, показатели за бъбречна функция, кръвна захар и други изследвания според предполагаемата причина

Преждевременната предсърдна деполаризация трябва да се разграничи от други причини за сърцебиене и неравномерен пулс, включително камерни екстрасистоли, предсърдно мъждене, други надкамерни тахикардии, синусова аритмия и синусова тахикардия, нарушения на проводимостта.

Сърцебиене може да възникне и без значимо ритъмно нарушение, например при паническа атака, генерализирана тревожност, анемия, хипертиреоидизъм, хипогликемия, висока температура, обезводняване, менопауза или прием на стимулиращи вещества.

Лечение

В повечето случаи преждевременната предсърдна деполаризация не изисква специфично лечение.

Единичните или редки предсърдни екстрасистоли при човек без структурно сърдечно заболяване обикновено са доброкачествени. При липса на симптоми често са достатъчни лекарска оценка, разясняване на състоянието и периодично наблюдение.

Необходимостта от лечение се определя от честотата на екстрасистолите, тежестта на симптомите, наличието на структурно сърдечно заболяване, установяването на други ритъмни нарушения, ефекта върху сърдечната функция и качеството на живот, наличието на отстранима причина.

Основните терапевтични мерки включват:

• ограничаване на провокиращите фактори: първата стъпка е установяването и по възможност отстраняването на факторите, които предизвикват или засилват екстрасистолите. Препоръчват се достатъчен и редовен сън, поддържане на добра хидратация, ограничаване на прекомерната употреба на алкохол, отказ от тютюнопушене и никотинови продукти, избягване на енергийни напитки и наркотични стимуланти, овладяване на стреса и тревожността, редовна, съобразена със здравословното състояние физическа активност, поддържане на здравословно телесно тегло
• лечение на подлежащата причина: когато се установи заболяване или обратимо нарушение, лечението се насочва към него. Това може да включва коригиране на нарушенията в нивата на калий, магнезий или други електролити, лечение на хипертиреоидизъм, лечение на анемия, инфекция или обезводняване, контрол на артериалната хипертония, лечение на исхемична болест на сърцето, клапно заболяване или сърдечна недостатъчност, лечение на хронично белодробно заболяване, диагностициране и терапия на обструктивна сънна апнея
• медикаментозно лечение: лекарства могат да се обсъдят, когато екстрасистолите причиняват значими симптоми и промяната в начина на живот не е достатъчна. Най-често като първи избор се използва ниска доза бета-блокер. Тези лекарства намаляват влиянието на симпатиковата нервна система върху сърцето и могат да ограничат усещането за сърцебиене и честотата на преждевременните импулси. Подходящият препарат и дозата се определят индивидуално
• катетърна аблация: катетърна аблация се прилага рядко при преждевременна предсърдна деполаризация. Тя може да се обсъди при много чести и силно симптоматични екстрасистоли, които не се повлияват от медикаментозно лечение, непоносимост или противопоказания към лекарствата, екстрасистоли, които отключват предсърдно мъждене или друга клинично значима аритмия, съмнение, че изключително високата им честота е довела до отслабване на сърдечната функция

При новопоявило се или продължително сърцебиене, много бърз и неравномерен пулс, болка в гърдите, изразен задух, припадък или силно замайване трябва да се потърси своевременна медицинска помощ. Тези прояви могат да са свързани с друго, по-сериозно нарушение на сърдечния ритъм.

Прогноза

Прогнозата обикновено е много добра. Единичните и редки предсърдни екстрасистоли при хора без структурно сърдечно заболяване са доброкачествени и не влияят върху продължителността на живота. Честите екстрасистоли могат да бъдат маркер за повишен риск от предсърдно мъждене и налагат проследяване. Прогнозата зависи основно от тяхната честота, придружаващите заболявания и състоянието на сърдечната функция.

Изображения: freepik.com