Спиране на сърцето с успешно възстановяване на сърдечната дейност МКБ I46.0

Спиране на сърцето представлява спиране на механичната дейност на сърцето в резултат на различни причини:

 • камерна тахикардия без пулс - дегенерира бързо в камерно мъждене;

 • асистолия - явява се при не повече от ¼ от случаите на вътреболничен арест и 10 % извън болница;

 •камерно мъждене - най-честият първичен ритъм при сърдечния арест, особено при пострадалите от внезапна сърдечна смърт без предшестващи симптоми;

 • електромеханична дисоциация - липса на механична активност при наличие на електрическа дейност на сърцето, регистрирана на ЕКГ.

Поведението при сърдечния арест обхваща: начално поведение и кардиопулмонална ресусцитация. Първата и най-важна стъпка при сърдечен арест е АВС, т.е. поддържане на проходими дихателни пътища (А), обдишване (В) и поддържане на циркулацията (С). Обдишването става уста в уста, а поддържането на циркулацията - чрез сърдечен масаж. Отношението им е 2:15. Последващата поддръжка на жизнените функции цели постигане на дефинитивна подръжка и стабилизиране на пациента с въвеждане на специфични реанимационни техники и алгоритми.

Дефибрилацията е основен метод за възстановяване на сърдечната дейност, независимо дали става дума за камерно мъждене, камерна тахикардия, асистолия или електромеханична дисоциация. Интубацията повишава шанса за успех при ресусцитацията, но не трябва да се губи време нито за нея нито за намиране на венозен път преди възстановяването на жизнените функции.