Холестеатом на външното ухо МКБ H60.4

Холестеатома е вид киста, която е локализирана във външното или средното ухо. Въпреки, че завършва на –ом както завършват повечето тумори, това не е туморно заболяване. Холестеатома е заболяване на ухото, което може  да бъде вродено или по-често да е усложнение от хронична инфекция на ухото. Този вид киста има разрушителен растеж и може да доведе до стапяне на костната част на слуховия канал.

Общите симптоми на холестеатома, включват:

• загуба на слуха

• изтичане на секрет от ухото, който на цвят е обикновено кафяв или жълт, със силна миризма

• кървене от ушите

• виене на свят

• световъртеж

• болки и шум в ушите

• фациалис (възпаление на лицевия нерв)

Ако не се лекува, холестеатом на външното ухо може да доведе до усложнения като разрушаване на малките кости в средното ухо – чукче, стреме и наковалня, а това води до влошаване на глухотата и световъртеж. Ако холестеатомът се намира в непосредствена близост до костите на основата на черепа много често те се ерозират (разрушават), следствие на което е най-тежкото усложнение – проникване на инфекцията към мозъка, възпаление на мозъчните обвивки, абсцес на мозъка и смърт. И придобитите, и вродените форми на заболяването могат да повлияят на лицевия нерв, чийто канал също се намира много близко до ушния канал и средното ухо. В тези случаи първоначална изява може да бъде възпалението на лицевия нерв, или като допълнение в клиничната картина.

Поставяне на диагнозата холестеатом на външното ухо става по следните начини:

• При отоскопията или преглед на ухото се установява перфорация на тъпанчевата мембрана, придружено с излизане на секрет от отворът. Понякога могат да се видят кръвоносните съдове на тъпанчето, като израз на повишен кръвоток.

• Компютърната томография потвърждава диагнозата, като представя разположението на холестеатома и усложненията му при бърз и разрушаващ растеж.

Лечението на холестеатом на външното ухо е единствено оперативно. Премахван се кистата, като оперативните достъпи са два – единият е като се направи разрез зад ушната мида, а другия е през слуховия кана. В някои случаи, тези подходи се комбинират, за да получи най-адекватния за пациента начин за лечение на заболяването. Разположението и големината на холестеатома са решаващи за избора на достъп. Основната цел на операцията е да се премахне болестта, да се  възстанови и поддържа слуха.

В зависимост от степента на разрастване на холестеатома, може да бъде извършена реконструкция на слуховите костици, тимпанопластика (създаване на нова, цялостна и функционираща тъпанчева мембрана), мастоидектомия (премахване на мастоидния израстък).

Ако не се извърши оперативна интервенция, холестеатомът продължава да расте с усилени темпове. Усложненията могат да бъдат следните: мозъчен абсцес, менингит, глухотата при едното ухо, световъртеж, парализа на лицевия нерв, лабиринтит (възпаление на лабиринта на вътрешното ухо).

Въпреки добрата микроскопска хирургия при холестеатома в 30% се наблюдават редициви (повторни изяви на заболяването), за профилактиката на които уши-нос-гърло специалистите съветват пациентите си за чести профилактични прегледи.