Злокачествен външен отит МКБ H60.2

Възпалително заболяване на външното ухо, което най-често обхваща външния слухов канал се нарича злокачествен външен отит.

Заболяването протича много тежко, защото възпалението води до некроза, разпространява се по пода на ушния канал и много бързо обхваща съседните структури  – костите на основата на черепа, като ги разрушава и инфекцията може да се разпространи в мозъка.

Този малигнен отит се среща по-често при някои рискови групи диабетици (болни, които имат диабет), имуносупресирани пациенти (лекуващи се с препарати, които потискат имунната система, пациенти на химиотерапия), пациенти с ниска активност на имунната система (СПИН и други заболявания на имунната система).

Злокачественият външен отит се свързва и с устойчиви бактерии, като псевдомонас аeрогеноза, които трудно се повлияват от лечение. Симптоми, които биха ни подсказали, че се касае за злокачествен отит са секрет от ухото, който на цвят може да бъде жълт или жълто-зелен, с лоша миризма; рана на външно ухо и ушния канал; силна болка в ушите - разположена дълбоко вътре в ухото и усилваща се при движение на главата; загубата на слуха; сърбеж в ухото или в ушния канал, треска; затруднено преглъщане; слабост в лицето; загуба на гласа; влошено общо състояние.

Диагнозата злокачествен външен отит се поставя на базата на симптомите, описани по-горе; прегледа при лекар специалист уши-нос-гърлени болести и допълнителни инструментални методи. При прегледа на ушите може да се установят зачервяване, подуване, болка, ерозия (разязвяване на лигавицата) и язвени промени на подът на слуховия канал, особено в областта на границата между хрущялната и костната част на канал. При натиск върху и зад ухото се появява силна болка.

При наличие на секрет от ухото, трябва да се изпрати в микробиологична лабораторията за изследване. Целта е  да се открият бактерии или гъбички, причинили инфекцията на ухото и да се направи антибиограма за адекватно лечение с антибиотик. Част от некротичния участък и около него може да се изпрати за хистологична диагностика.

За оценка на степента на агресивност на процеса и засягането на костите на черепа трябва да се направят някои от следните инструменталните изследвания – компютърна томография и/или ядреномагнитен резонанс на глава.
Необходимо е да се направи изследване на кръвната захар, тъй като некротизиращия отит се среща много по-често при диабетно болни. При злокачествен външен отит приемът в болница е задължителен. Назначават се антибиотици - Ciprofloxacin, Piperacillin, Ceftazidim, Cefepim, Imipenem, Meropenem, интравенозно (през вена) и локално (в ухото или ушния канал), като много често лечението е продължително – повече от 6 седмици. Ако пациентът има диабет се налага по-добър контрол на заболяването. При наличие на гранулационна тъкан и на части от разрушена костна тъкан в ухото или ушния канал, те се отстраняват оперативно.

Злокачественият външен отит обикновено изисква дългосрочно лечение. В тежките случаи настъпват множество усложнения  -  увреждане на черепномозъчните неври – лицев, слуховоравновесен и езиковогълтачен невр, менингити, тромбоза на синус кавернозус, абсцес в мозъка, сепсис може да завърши смъртоносно.

Профилактиката се изразява в адекватно лечение на острите отити и чести прегледи на ушите при диабетици и болни с отслабена имунна система. За да се предотврати външна инфекция на ухото - подсушете ухото старателно, след като се намокри, избягвайте плуване в замърсени води и поставяйте памук, докато прилагането на лак за коса и боя за коса.